Беше топла октомврийска вечер. Хиляди хора се бяха запътили към мястото на срещата. Имаше всякакви - млади и стари, богати и бедни, сами и на групи… Толкова много хора, с толкова много различни съдби, проблеми, възприятия за света наоколо. Но в тази вечер всички бяха обединени от едно - любовта и тайната надежда, че може да стане чудо. Сред всички тези хора бях и аз…
Колкото повече се приближавах към стадиона, толкова по-бързо забиваше сърцето ми, в ума изникваха все нови и нови песни. Дори полицаите бяха толкова завладени от всеобщата еуфория и надежда, че даже ни посрещаха на пунктовете с усмивка и ни пожелаваха успех, а ние отвръщахме с пожелание за лека работа. Отнякъде се даде тон на позната песен, запяха всички около мен и тогава разбрах, че участвам в приказка… След като минахме пропускателните пунктове без проблеми, с много песни, аз, Светльо и Митко се запътихме към входовете на самия стадион. Пред нашия вече се бе образувала опашка… Изчакахме си реда, и ето вече бяхме на една ...