12.09.2009 г., 0:29

Спомен за маминка

1.1K 0 3
2 мин за четене

 

 

            Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези вълшебни мигове в топлия скут на баба и нейната грижовна, галеща длан.

            Аз нямах такова детство.

            За какво безгрижно детство може да се говори, когато то премина в болници и санаториуми, когато то беше заковано в онзи опротивял ми вече инвалиден стол, когато единствените ми игри и лудории бяха в онези отвратителни занимания  в залите за лечебна физкултура.

            Затова вълшебните мигове в бабиния скут и топлата ласка на меката ù длан бяха единственото хубаво нещо в това мое нерадостно детство.

 

*    *     *

            Наричах я МАМИНКА.

            Това обръщение не съм го измислила аз. Но мисля, че то направо е измислено за мен. Защото тя беше за мен не само като майка, но и нещо много повече. Та аз бях с нея буквално всеки ден, всеки час, всеки миг. Денем я гледах като ходи насам-натам, слушах я като говори, играех с нея на карти, приемах с удоволствие помощта ù, когато си подготвях уроците, възхищавах се на вкусотиите, които приготвяше за мен. А нощем се сгушвах на спалнята до нея и не заспивах, докато не почувствам топлотата на нейното тяло. И всичко това не за ден, не за месеци, а за години, за много години, прекарани с нея.

            И сега нея я няма.

            Днес всички скърбим за нея. И всички казват колко беше добра, колко беше всеотдайна, кълнат се, че винаги ще я помнят с добро. И сигурно ще са истински и мъката в сърцата им, и сълзите в очите им. Както ще е истински и пламъкът на траурните свещи, запалени в нейна памет.

            Съжалявам, добри хора!

            Но никой от вас не я познаваше по-добре от мен, никой от вас не знае колко силна  беше връзката помежду ни. Никой от вас не знае какъв защитник имах аз в нейно лице, не знаете колко увереност ми вдъхваше тя в това мое прокълнато детство.

            Боже, колко доброта бликаше от  душата ù, усмивката не слизаше от лицето ù, а обичта ù към мен извираше непрекъснато от сърцето ù като пълноводен геран.

            Затова толкова много съм ù благодарна.

 

*    *     *

            Не, добри хора! Вие действително не я познавахте повече от мен.

             Затова запалете траурните свещи, поплачете и се помолете за нея. И нека пламъкът да осветява пътя ù там, горе в небитието, сълзите ви да утоляват неутолимата ù жажда за живот, а молитвите ви да ù напомнят, че винаги ще я помните и обичате.

            Тя заслужава това!

           

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Желязкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да си помълчим заедно за нея. За маминка...
  • ... Не случайно си това, което си, благодарение на Маминка!
    И продължавай да живее с усмивка и с доброта в сърцето, защото имаш нейният пример!
    Поклон!
  • Поклон!!!
    Знам ,че ти е много трудно,но ти си силна!!!Пиши!!! Имаш талант!!!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...