кремик
19 резултата
Това е откъс от новата книга, която подготвям, с работно заглавие „Смолница – между два рода”
Аз съм пра-пра-внучка на опълченеца Зиновий (Желю) Дерменджиев, който е дядо на майката на баща ми, а Гечо Дерменджията е негов баща. Родом е от с. Бургуджии (дн. с. Горно Александрово), Сливенско. През 183 ...
Аз съм пра-пра-внучка на опълченеца Зиновий (Желю) Дерменджиев, който е дядо на майката на баща ми, а Гечо Дерменджията е негов баща. Родом е от с. Бургуджии (дн. с. Горно Александрово), Сливенско. През 183 ...
1011
Из моята книга "Ти можеш!"
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...
1019
3
Момчето седна задъхано на своята дървена пейка, сякаш захвърлена между дърветата в края на градския парк. Пейката беше малко изкривена, може да се каже дори изпоначупена с тези две-три изкъртени летви по нея - само на няколко крачки по-нататък имаше друга, по-хубава, но момчето сядаше винаги на тази ...
1471
10
ЦВЕТЕ ЗА ЧИЧО СЕРАФИМ
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Кога ...
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Кога ...
1075
6
ЕДНА ЩУРА ГЛАВА
- Бульо Сандьовице, мама каза да ми дадеш 5 яйца, два сапуна за пране, един пакет сол и три хляба. И, ако останат стотинки, да ми дадеш и една вафла – момчето изстреля всичко това доста бързо, а при последното, това за вафлата, се огледа малко боязливо.
- А бре, Ванко, къде ще го нос ...
- Бульо Сандьовице, мама каза да ми дадеш 5 яйца, два сапуна за пране, един пакет сол и три хляба. И, ако останат стотинки, да ми дадеш и една вафла – момчето изстреля всичко това доста бързо, а при последното, това за вафлата, се огледа малко боязливо.
- А бре, Ванко, къде ще го нос ...
1262
Вече четвърт век съм на тази земя,
в този свят, сътворен по погрешка.
Вече четвърт век през сълзи се смях
и с усмивка плаках на глас безутешно.
Вече четвърт век правя планове смели ...
в този свят, сътворен по погрешка.
Вече четвърт век през сълзи се смях
и с усмивка плаках на глас безутешно.
Вече четвърт век правя планове смели ...
885
4
ПРОЛЕТЕН КОНФЛИКТ
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...
768
Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези въл ...
714
3
НАЙ-ДОБРИЯТ ВУЙЧО
Неотдавна в главата ми се прокрадна една, поне според мен, доста добра идея. Исках да разкажа за моя вуйчо, за човека, когото много обичам и когото толкова много ценя. Споделих това си намерение с баща ми, той го възприе с онази доброжелателна усмивка, която винаги означаваше: „Скъ ...
Неотдавна в главата ми се прокрадна една, поне според мен, доста добра идея. Исках да разкажа за моя вуйчо, за човека, когото много обичам и когото толкова много ценя. Споделих това си намерение с баща ми, той го възприе с онази доброжелателна усмивка, която винаги означаваше: „Скъ ...
2331
2
ВМЕСТО Ч. Р. Д.
Ти, докторе, наскоро си имал рожден ден. Разбрах това от баща ми, чух го да ти се обажда за поздрав. Тогава толкова исках и аз да направя това, но просто не посмях да поискам слушалката. И реших да потърся друг начин да ти честитя рождения ден.
* * *
Сигурно можеш да си представиш ка ...
Ти, докторе, наскоро си имал рожден ден. Разбрах това от баща ми, чух го да ти се обажда за поздрав. Тогава толкова исках и аз да направя това, но просто не посмях да поискам слушалката. И реших да потърся друг начин да ти честитя рождения ден.
* * *
Сигурно можеш да си представиш ка ...
1329
2
В тази ноемврийска нощ стояхме с моя баща на масата край прозореца и мълчахме. Не ни се говореше. Мъката по наскоро починалия ми дядо стягаше гърлата ни. Баща ми гледаше навън, пръстите му безпричинно мачкаха някаква хартиена кърпичка, а очите му се взираха тъжно в блесналата в своята студенина обло ...
980
1
ЧИЧО ТОШО И ГЪЛЪБИТЕ
Къщата на чичо Тошо се намираше на една малка, тиха и много живописна, почти в центъра на Добрич уличка, по-точно - до Пазара. Хубава, кокетна беше тази къщичка, не заслужаваше да бъде съборена, но по онова време - кой те пита? Решават и я бутат - колко му е. Така изведнъж чичо ...
Къщата на чичо Тошо се намираше на една малка, тиха и много живописна, почти в центъра на Добрич уличка, по-точно - до Пазара. Хубава, кокетна беше тази къщичка, не заслужаваше да бъде съборена, но по онова време - кой те пита? Решават и я бутат - колко му е. Така изведнъж чичо ...
1057
1
Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...
1196
1
„Баба Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не могла да нап ...
1380
Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ
Тази привечер, както се случваше понякога, баща ми и неговия приятел Кольо се черпеха на терасата на хола и обсъждаха нещо. Макар че бях с тях на малката масичка, почти не вземах участие в техния разговор. Пък и какво разбирах аз от коли, защото те двамата, всъщност, говореха ...
Тази привечер, както се случваше понякога, баща ми и неговия приятел Кольо се черпеха на терасата на хола и обсъждаха нещо. Макар че бях с тях на малката масичка, почти не вземах участие в техния разговор. Пък и какво разбирах аз от коли, защото те двамата, всъщност, говореха ...
4566
2
ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО МЕ РАЗТЪРСИХА
На моите безкрайно скъпи приятели
Едно шеметно преживяване няма как да не остави трайни спомени у този, който ги е преживял.
Така стана и с мене.
Само като си помисля, че не исках да ходя във Вършец. Мислех си, че ще ми бъде тъпо, че няма да има с кого лаф да обеля, че ...
На моите безкрайно скъпи приятели
Едно шеметно преживяване няма как да не остави трайни спомени у този, който ги е преживял.
Така стана и с мене.
Само като си помисля, че не исках да ходя във Вършец. Мислех си, че ще ми бъде тъпо, че няма да има с кого лаф да обеля, че ...
1099
2
„Боже, колко мъка има по този свят, боже!"
Й. Йовков
До този ден не знаех нищо за сина му...
Той седеше на пейката пред кооперацията и беше обхванал с ръце побелялата си вече глава. Нещо, явно, много му тежеше, защото, когато минах край него, не си вдигна главата, не ме спря, не ме закачи както обик ...
Й. Йовков
До този ден не знаех нищо за сина му...
Той седеше на пейката пред кооперацията и беше обхванал с ръце побелялата си вече глава. Нещо, явно, много му тежеше, защото, когато минах край него, не си вдигна главата, не ме спря, не ме закачи както обик ...
2118
И ТАНГРА МУ СЕ ВЪЗХИТИ
Да си призная тази история със „сакралното" убийство на Кан Крум ме занимаваше доста дълго време. Споделих идеята си с баща ми, той, естествено, я възприе, но ме посъветва да изговоря тези неща с чичо Георги Казанджиев. И беше прав - кой друг, ако не той е „най-на ти" с Истори ...
Да си призная тази история със „сакралното" убийство на Кан Крум ме занимаваше доста дълго време. Споделих идеята си с баща ми, той, естествено, я възприе, но ме посъветва да изговоря тези неща с чичо Георги Казанджиев. И беше прав - кой друг, ако не той е „най-на ти" с Истори ...
1680
1
ИМАМ ЛИ БЪДЕЩЕ ?
Бих могла да започна така:
Казвам се еди-как си и съм на еди-колко си години. Студентка съм еди-къде си и след като завърша образованието си искам да започна работа еди-какво си. После започвам да се оплаквам колко труден е станал животът, как хората едва смогват да свързват двата к ...
Бих могла да започна така:
Казвам се еди-как си и съм на еди-колко си години. Студентка съм еди-къде си и след като завърша образованието си искам да започна работа еди-какво си. После започвам да се оплаквам колко труден е станал животът, как хората едва смогват да свързват двата к ...
2854
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
