26.06.2018 г., 0:27

Спомени

626 0 0
1 мин за четене

            Сещаш ли се кой съм аз? С лека ръка би ли могла да захвърлиш крехкия спомен за човека, който те целуваше по врата и в чиито ръце се разливаше? Обърни се и разбери за какво ти говоря. В очите ти напират сини сълзи, меки и невинни като самата теб в близкото минало. Не мога да забравя мелодията на любимата ти песен и нашите спомени. Беше прекалено хубаво, за да е истина.
            Защо поставяше меката си женска длан на моето разбито от време, хора и обстоятелства сърце? С думите, че ме обичаш, написа очарователна история, на която самите ние не можахме да повярваме. Не издържахме на тежестта. Аз, докато се опитвах да намеря утеха в твоето докосване, забравих да дишам и да живея. Ти, оплетена в мрежите на опаковани във фалшиви усмивки действия, успя да ме излъжеш.
            Поздравления, любима! Сигурно си доволна… Не желая да те карам да се чувстваш зле, тъй като всеки е свободен да прави това, което иска. Живеем в сурово време, обезличаващо всякакви прояви на добро; време, чийто основен поминък е унищожаването на човешките чувства и безропотното заличаване на стремежите към истинност. Как успях да се опазя – не знам. В тази вихрушка, ръководен от светлината на любовта, плаках като току-що родено бебе, страхувайки се да не те загубя. Всяка твоя дума ме обливаше с увереност, обичах силно.
            Сега изгарям снимката, на която сме прегърнати. Около мен е тихо. Превъртам мислено миговете ни, за да се опитам да уловя скъсаната нишка. Не мога.
            Чувството да се разделиш с частица от душата си е като пистолетен изстрел в празна конферентна зала.
            Сбогом!
            Отивам да чистя гилзите…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...