25.03.2005 г., 13:46 ч.

Спомени 

  Проза
2247 0 5
30 мин за четене
Тя отвори стреснато очи...
- Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
- Кой си ти, по дяволите?
- Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее...
- Глупости. Аз нямам психоаналитик.
- Напротив, идвате всеки ден от месеци! Говорите ми с часове за детството си...
- Не може да бъде...Аз...
Понечи да каже нещо, но нямаше спомени нито коя е...Нито къде живее. Изхвърча през врата като вихрушка и тръгна по непознатата улица. Не знаеше къде отива, нито къде ще стигне.
- Към къщи ли? - Провикна се жена наблизо.
- Да...
- Изчакай ме да вървим заедно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??