11.01.2012 г., 16:33

Спомени от детството - шеста част

811 0 1
1 мин за четене

   В Т. сме. Живеем в къща с още три семейства- квартиранти. Така беше навсякъде, и у нас в Ш. настаниха три семейства принудително. Нямаше достатъчно жилища.

Междувременно дядо ми почина и маминка остана сама. През ваканциите се връщахме в родния град, а нямаше достатъчно място за нас, собствениците.  Т. беше малко градче, хората - непознати, някои говореха на румънски. До 1940 г. е бил в Румъния.  Трудно ни беше. Къщите гледат на север, към Дунав. Бяхме в една стая и кухничка без прозорец четирима души: майка, татко , брат ми и аз.  Нямаше водопровод, носехме вода от улична чешма. Къщата беше цялата обрасла в бръшлян, в който лятно време се криеха комари и щом отвориш прозореца, на рояци нахлуваха вътре. А хапеха ужасно, подувахме се и сърбеше.

   Зимите бяха студени и снежни, понякога Дунав замръзваше. Няколко дни имаше ледоход, след това целият се покриваше с лед. Отсреща, в Румъния, беше град Олтеница. При тихо време оттам долиташе шум, кучешки лай и др. Пролетно и лятно време обичах да гледам реката, вълните, да посрещам пътническите кораби и да наблюдавам как плуват търговските, теглещи по няколко шлепа.

   Мисля, че бях в четвърти клас, когато прописах стихчета. Първото беше  "Гъбки".

                       Гъбки, гъбки,

                       бели като зъбки!

                       Колко сте росни,

                       колко сте пресни,

                       колко сте крехки,

                       крехки и меки,

                       как ви обичам,

                       из гората тичам

                       да ви намеря,

                       да ви събера!

 

     Криех си тефтерчето под бюфета. Веднъж, докато чисти, майка го намерила и показала на татко. Засрамих се, макар че нямаше защо. По-късно в училище обявиха конкурс за стихотворение. Написах нещо за пионерската връзка. Получих

първа награда - книга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, приятелко!
    Мотивираш ме да продължавам да пиша!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...