4.11.2011 г., 6:09

Споменът

1K 0 1

Тръгвам. Защо? Къде? Нима вървя? Не, само в мислите си...

Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде.  Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с  хора. Но те не са тук в този момент.

Те са някъде другаде. Вероятно бързат за някъде – работа, училище. Но тук и сега, в моето „тук и сега”, не бързат. Дори не се движат. Те са тук. Безгрижни. Сякаш не ги интересува нищо. Дребните делнични проблеми не ги тревожат. Спокойни и щастливи. Могат да се усмихнат истински. Само тук и никъде другаде. Откраднат миг на щастие. Но нима някой следи времето? Часовникът отмерва секундите. Макар тук никой да не се интересува от него.  Защото точно този миг той няма да го отнеме. Няма право. Той е мой. Той е техен. Наш, но не и негов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велимира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...