4.11.2011 г., 6:09

Споменът

997 0 1

Тръгвам. Защо? Къде? Нима вървя? Не, само в мислите си...

Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде.  Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с  хора. Но те не са тук в този момент.

Те са някъде другаде. Вероятно бързат за някъде – работа, училище. Но тук и сега, в моето „тук и сега”, не бързат. Дори не се движат. Те са тук. Безгрижни. Сякаш не ги интересува нищо. Дребните делнични проблеми не ги тревожат. Спокойни и щастливи. Могат да се усмихнат истински. Само тук и никъде другаде. Откраднат миг на щастие. Но нима някой следи времето? Часовникът отмерва секундите. Макар тук никой да не се интересува от него.  Защото точно този миг той няма да го отнеме. Няма право. Той е мой. Той е техен. Наш, но не и негов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велимира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...