Тя седи на пътя, насред мъглата. Около нея е пустош. Над момичето прелетя един гарван, а тя реши да го последва. Продължи по пътя на грачещата птица, продължи по черния друм. По бялото ù лице текнаха няколко едри и ледени сълзи. В окото ù бе влязъл спомен. Един спомен, свързан с птици, а именно: През есенния сезон, когато тя бе радостна и щастлива, тя срещна един непознат. Той я заговори и ù разказа живота си. Как е загубил най-ценното в него - вярата. Оттогава момичето, малкото, незапознато с живота момиче, то разбра смисъла на живота, разбра защо възрастните плачат понякога. Какво общо имаше гарванът? Когато мъжът си тръгна, пред момичето кацна един гарван. Гарван, който тя запомни като непознатия старец... Спомняйки си това, тя спря, легна на посивелия от мъглата път и потъна в ридания. След недълго време до нея кацна същият гарван. Сърцето ù започна да се къса.. След няколко мига тя стана студена, кръвта ù спря на едно място, а погледът ù застина.