Спрете ми мисълта - искам да съм нормален!
Информираха ни с гордост – за един ден са ваксинирани рекордно число българи. 28 191 са минали под спринцовката…
Е, все още са малко…
Да беше наредил другарят Живков – 100 000 поне щяха да са. Ако пък посочеше с лулата ваксинационните пунктове таварищ Сталин – за три дни нямаше неваксиниран да остане.
Но и така е добре – човек от заразата може да се спаси, ама от глад без работа не може.
И всичко си е традиционно нашенско – доброзорно. Щеш не щеш – ще го ядеш…
Ваксината, де…
хххх
Здравният министър за две седмици се явяваше на народа повече пъти, отколкото Сталин е държал речи пред народа си…
хххх
На екрана – нашествие от математици. Горди, надути, държавнотворни…
Досега най-много тъщата им да е научила за съществуването им, а сега…
На екрана!
Лекуват народа с математика и прогнози…
хххх
Ония лелки от кабеларките, дето гледат на кафе и рождени дати – кога ще поемат ръководството на борбата с кризата?
хххх
И грижи за старите хора. Като в началото на оная приказка, дето царят решил да се отърве от тях…
Путин направо им забрани да излизат от домовете си. А в някои държави не разрешават хората над 60 години да са извън дома си вечер…
Бе, какво правят тия пенсии нощем, а? Чалгатеки, барове, стриптийзклубове? Ще отнемат на старците забавленията, а на бабите занаята…
хххх
Трета поредна година децата учат на пресекулки – кога нормално, кога онлайн.
Така и усвояват – на пресекулки.
Така и ще бъде – на пресекулки. А знаем как говори човек на пресекулки. Заеква. В най-добрия случай.
И, ако прибавим минусите на образователната система и психоизкривяванията на възрастта, като степенуваме на пораженията от времето и обществото…
Сещам се за безименната българска летопис от началото на ХV век: „ и живите завиждаха на мъртвите…
хххх
Противопоказания от ваксинацията няма да има. Ние сме закален народ. Я що години набиваме кренвирши и салами…
хххх
Шубе, шубе, шубе…
Движим са като нормален в педалска баня – ръцете на задника, главата наведена…
хххх
Така че – спрете ми мисълта!
Щото ми идват едни щурави мисли – далеч от нормалното смирение и подчинение.
И главата ми е вдигната…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
