Спутник-2087

Шум. Присвяткване. Леко пращене на електронни сигнали. Говор, приличен на човешки.

Напоследък не се обаждаш.

Няма за какво.

Днес ти се обадих.

Защо?

Не се чуваме.

Така е.

Да се видим? Холограмно поне?

Какво стана? Изминаха две години. Каква е тая ненормална форма на общуване? Нали между нас имаше нещо? Всъщност трябваше да ти го кажа. Обичам те. Сънувам те с паралела на съзнанието си. И е толкова глупаво да го пиша. Открих какво е любовта. Знаеш ли го?

Мълчание.

Как да те търся? Изминаха вече двеста години! В кой отдел на Рая си? Или са те разпределили в Ада? Там са минали само две минути... Така казват охранителите на Съдбата, толова са смешни, имам да ти разправям много за тях, щом се видим  – времето служело за нож между създаването и рушенето. Реже и не позволява едното и другото да съществуват заедно. Пиши. Моля.

Писах ти. Но писмата ми изгарят. Тук имаме всичко, но е в пламъци. Създадеш ли нещо, то изгаря, още докато е в мислите ти, а ако не успеят да го опожарят там, става на въглен в ръцете. Ти няма да получиш вест от мен. Но получавам тези от теб. За наказание.

Ще получиш това.

Знаеш ли защо?

Не. Как бих могъл да знам? Аз обитавам същото тяло на Вселената, но съм донякъде отделен, знаеш го. Този нож... Вероятно съм някъде в пикочния мехур на чревната материя. Кажи ми, моля. Защо ще получа съобщение от теб, щом това е напълно невъзможно? И колко хилядолетия е трябвало да го очаквам, щом не знаех, че няма да го получа, ако не ми беше съобщила, че е възможно?

Защото никой не бива да получава лоша вест предварително. Защото никога не съм те обичала. Искрените писма преминават през портала на времето. Другите – не. Настояваше да ти пиша. Направих го. Дано не те заболи. Но едва ли. Ти вече имаш друга любов, нали?

Да, връщат ме на Земята. Откъде знаеш? Ще опитам отново. Благодаря за искрената... Как да кажа? За искрената... Не намирам думата. Връщам се. На Земята. Там има много думи – търкалят се в нозете на хората и им служат за общуване. Някои ги използват за спорт, други за власт, трети – за религия. И никой за споделяне. Може да открия някоя удобна дума и да ти я пратя по факса на гравитацията, та да сложа съществителното на моята искрена...

Успех там, горе! Бъди гореща! И обичана.

Знам, че ще получиш това, макар и след сто години. Пак съм в Рая. Нали при теб са само една минута? Намерих думата! Съществителната. Точната. Но няма да ти я кажа. Защото я знаеш.

Дано не ме командироват обратно. Охранителите на Съдбата са зли. Уморих се вече да търся думи за неща, които не съществуват на тази планета. Тя цялата е в пламъци. Гори като Свръхнова. Да се надявам ли на отговор?

Да, но е за последно. Пиша от Земята. Тук е Ад. Това е искрено. И ако получаваш това електронно съобщение, значи е последно. Спасявай се. Единствената причина да го получиш е истината за лъжата, че не те обичах. И аз открих какво е любовта. Без паралел.