Мараба, мои верни читатели, издатели, почитатели, обожатели, подражатели, предатели и  препатили! Познахте ме, нали? Да, бе! Пак съм аз, жадуваната и необходима за сивите ви клетки фея на автентичния  фолклор, кака Муца Раздувката. Получили сте очибол да оглеждате хоризонтите за мен?! Ама не се напъвайте, щото хоризонт ме не лови! Тесен  е, понеже аз  съм много, много широко скроена...

          След дълго отсъствие пак съм тука. Тоя път ще ви разкажа автентично   приказката за спящата красавица. Зная, чели сте ментета, писани от всякакви там претенциозни драскачи на приказки, но балсам  е да чуете истината от  чучура на кака ви Муца Раздувката. Сядайте и слушайте...

        Бабата на нашата героиня се казваше Пльока  Фръцкова. Тя  се разположи в  село Врещиняк  като мачка върху топло кюмбе и го обогати с трима сина и една щерка. Момчетата бяха длъгнести и люти като чирпанлийски костури и до едно бяха взели табиетите и тертипите на фръцковия род. Де имаше бостан или лозе зяносани, де имаше нива плячкосана, бакъри и сахани отмъкнати, де имаше мома яко нащипана и намачкана - все те бяха. Винаги единият беше у затвора, а другите го чакаха да излезе, че да дойде и техният ред. Щерката на Пльока се казваше Сталинка-Ленинка Фръцкова. Пльока съобрази, че с това име момичето  много далеч може да стигне. Че имаше ли кураж някой да се присмее  или да откаже каквото и да е на притежателката му?! Сталинка-Ленинка изкласи прогимназия във Врещиняк и се загуби някъде по градовете. Хубаво, ама по това време бащиците Сталин и  Ленин бяха признати за историческо недоразумение  и името Сталинка-Ленинка стана  неудобно. Тогава от него като от какавида  се пръкна безпартийното  име - Станинка. Ама в село всички ù викаха Тана. Прекръсти се момичето съвсем официално и законово и  заживя живота си нормално. Ама нали закваската ù беше  партийна, взе че се омъжи за един попрезрял партиен секретар. Казваше се Вътю Дудев. И той беше като Тана селянче, ама от ония, дето имат и на дупето си очи и са на всяко гърне - мерудия. Първом се уреди, стана партиец и започна да трупа активи в кариерата. Не минаваше събрание без негова реч, мъглявя като проекто-програма  и продължителна като отчетен доклад на партиен конгрес. Започваше винаги с: ”Тукова. Ни могъ да съ задържа да не спудиля становище по повдигнатите въпроси.” и завършваше с: ”Да живей нашта вилика и славна  Комунистическа партия и да прибъди!” Неудържимият партиец беше оценен и изпратен да завърши висша партийна школа и след няколко години се завърна новоизлюпен, но обещаващ партиен секретар на щат. Заплата хубава, почит и уважение и т.н., само че ръстът - един и петдесет. Мерак имаше тапишонът му с тапишон  за десет ергена, но каква полза, като момите го подминаваха. И той загуби надежда, че някога ще се обулчи. Хубаво, ама точно когато мустаците му  се прошариха и перчемът му  оредя, на хоризонта  се появи Станинка. Той я обходи, тя го обходи, душиха се като квартални мастии, опознаваха се, палиха се, гасиха се няколко месеца и опекоха работата . Е, вярно, булката стърчеше с две глави над младоженика, ама имаше ли сватба - имаше. Думкаха ли тъпани и пищяха ли гайди и зурли?!  Думкаха и пищяха. Имаше ли булченско хоро и мяткаха ли се низите с книжна пара по бялата шия на  Тана. Така беше. Свиха семейно гнездо и на бял свят се появи нашата героиня - спящата красавица. Дадоха ù името Гана - така се казваше баба ù по бащина линия.

           Хубаво дете растеше Гана. Само едно не ù беше хубаво, че много падаше и коленете ù все разбити бяха. Баба ù Гана, която я гледаше на село, все ù викаше: ”Ху-у-у, къде  са сгромоляса пак ма, че си разби носа и си охлузи коленете, заспала Гано!” И тъй си ù тръгна името - “заспала Гана”.

       Като почна училище, момичето не се спъваше и не падаше вече, но и името му “заспала Гана” не падна. Затова хората казват: ”Вежди да ти изпишат, име да не ти изпишат.” и ”Веднъж да не кажат на едно куче Караман, Караман си остава за цял живот.”

         Не можа Комунистическата  партия да пребъде колкото и обещания да даваше. Срина се от историческата сцена, но за кратко. Пребоядиса вехтата си червена дрешка, прекрои я по западняшка мода и отново се възкачи с трясък и гръм. Другарят партиен секретар Вътю Дудев стана господин. Обу копринени  панталони, облече копринена риза, грабна кожено куфарче и завъртя търговия с петролни продукти. Станина спря да ходи на работа и по два пъти седмично посещаваше спа-центрове, фитнес и плуване и мъкнеше със себе си ”заспала Гана”. През лятото пък бяха на море в Гърция или Турция, през зимата на планина в швейцарските Алпи. За по-нафукано започнаха да викат на Гана Ганина и я записаха в английска гимназия. Когато  завърши, “надеждата на тати и мама“ отпраши за Щатите и не къде да е, а директно в Ню Йорк, в Колумбийския университет  да изучава едновременно пет-шест тежки науки и да прослави семейството.

          Ганина беше девойче джобен формат. А бе направо си беше лилипутче като татко си, малко късокрако и едробаджачесто, но с перфектни силиконови цици и греещо от младост, лифтинг и пилинг личице. Обличаше се предизвикателно и екстравагантно, така че отдалеч личеше безвкусния ù вкус. Когато се смееше с гърления кикот на баба си Пльока Фръцкова, ослепително белваше рядката ограда в устата ù.

            Веднъж когато нашата  героиня се ровеше в университетската библиотека  като попово прасе в зеленчукова градина, за да открие някакъв допотопен учебник по ”Параклазна  соматометрична  триболуминесценция и филидеперсионна хемиморфоза на зоантропията в контрадансната мерогонна  никтурия” в читалнята влезе висок индивид с чалма и дълга риза на райета до глезените. На рамото му бе небрежно метнат  топ плат от същия десен, леко понагърчен, който можеше да му стигне поне за още пет-шест дълги ризи. В средата на чалмата  блестеше камък, дали скъпоценен или малоценен, но голям и внушителен. Поради синкавочерния цвят на кожата, който размиваше контурите на лицето му както мъгла третокласно шосе, трудно беше  да се определи пола. На безупречен английски  и с мек баритонов глас чалмата се представи на библиотекарката с екзотичното име Куаме Няминанчие  и поиска разрешение да се гмурне   във внушителното  море на науките. В тоя миг погледът му попадна върху двете силиконови богатства на момичето, леко маскирани под блузка със безумно  деколте и късите му сплескани ноздри потръпнаха като задника на необяздена кобила. Устните му се разтегнаха в ослепително бяла усмивка и “чалмата” почитателно се поклати.

         Когато Гана, олюляваща пищни полукълба, напусна залата, понесла в ръце книжното си откритие, чалмата изприпка след нея в коридора и ù подвикна:

- Надявам се, госпожице, че намерихте това, което търсихте.

- О, да! Усилията ми бяха възнаградени! - отговори момичето на перфектен английски, с още по-перфектно българско произношение и посочи оръфаната тухла, която бе понесла.

.- Аз мисля, че също открих това, което търсих!

- Но Вие не носите нищо.

- Напротив, нося, но то е скрито тука! - и чалмата се потупа по лявата  гръд.

      Ганина тире Гана се изчерви, но се съвзе бързо от смущението и закачливо шавна с рамене.

- Нека се запознаем - настоя чалмата и подаде синкавочерна ръка, гарнирана с бледожълта длан. - Казвам се Куаме Няминанчие и съм студент от Гана.

- Аз се казвам  Гана и съм от България.

- Ти се казваш като моята държава и си хубава като нея! Аллах, аз мисля, че това хич, ама хич не е случайно! - възклица Куаме и разклати развълнувано бялата си чалма с големия камък - Много ще се радвам, ако споделиш пътя си с мен и да обсъдим с тебе студентските  радости и безгрижия.

       И  Куаме, любезно подхващайки я за лакътя, я поведе към една бляскава лимузина дълга колкото американска икономическа криза и комфортна като къща на тексаски магнат. Докато Гана се усети, бе вече любезно настанена от пъргавия Куаме в автомобила и потеглиха.

- Сега разреши ми да те поканя на обяд в мой ресторант и там хубавичко да си поговорим и опознаем - предложи величествената чалма и без да почака за отговор,  подкара колата в избраната от него посока.

      Ресторантът беше африкански и представляваше огромна плетена колиба, покрита с палмови листа. Кухнята беше също африканска.

- Сега ще опиташ наши национални ястия, които са неизказано вкусни, моя нова приятелко Гана. Ще поръчам и ще си оближеш пръстите. Аз много горд с нашата кухня - бъбреше Куаме, докато настаняваше нашата Гана върху  дънер, тапициран с кукурузена рогозка.

              Първо пиха  алкохолно питие, приготвено от захарна тръстика и замезваха с ядки от кокосови орехи. Питието не беше  силно, но подсилено от сеизмично сполетелите я  събития,  замая главата ù. Синьочерната физиономия под чалмата започна да ù се вижда далеч не толкова черна, сплесканият нос придоби по-приятни очертания, а дебелите бърни на Куаме изведнъж му придадоха елегантен сексапил.

               Основните ястия бяха супа от сорго със тлъсти, зелени гъсеници, задушени маймунски опашки, гарнирани със пържени банани, слонова трева и парченца от боабаб, а за десерт карамелизирани термити и мухи цеце с  ананас. Въпреки че храната беше меко казано странна за изтънчения източноевропейски стомах на девойката, тя се насили и опита от всичко. Не беше чак толкова лошо. Даже се оказа неочаквано приятно и вкусно.

Поливаха я обилно с газирано кактусово вино, поднесено в рог на африканско говедо.

- Разкажи нещо за себе си! - подкани я  Куаме при втората наздравица.

- Не мога да се похваля с нищо особено. Както вече ти оповестих, от България съм. Една много малка държавица в Източна Европа,  в границите на Балканския полуостров. Бедна, незначителна, но повярвай - много красива. Имам двама родители. Баща ми се занимава основно с търговия на нефтопродукти и ме издържа, за да следвам тук. Братя и сестри нямам. Ами май това е всичко - и тя се разсмя с гърления кикот на баба си Пльока. Куаме да не остане назад, също я заслепи с  пърхаща усмивка.

- Вие какво ще ми кажете за себе си, сър Куаме? - на свой ред запита  мис Гана.

- Вай, вай, вай! - затюхка се чалмата с камъка колкото  яйце на фламинго - Ти, моя малка, красива държаво, си направо едно бедно сираче.

- Как така сираче!? Нали ти казах, че си имам двама родители. А-а, пропуснах да добавя към тях и две баби и един дядо, трима чичовци и една леля. Още и дузина братовчеди и братовчедки, а също и племенници...

-         Да,  но си нямаш братя и сестри. А аз имам  четирима братя и  шест сестри от три едновременни брака на баща ми. Благословен да е Аллах, че са му живи и здрави и могат още да го даруват с  наследници.

             Моят дядо Колу Ананзе е генерал и професионален превратаджия. Ние в наша страна много обичаме преврати, както обичаме какаото и кафето и не можем да живеем без тях. При първия си преврат той станал министър на икономиката и купил много изгодно една златна мина. При втория преврат дядо се ориентирал към цивилните и влязъл във партия, която завзела властта от генералите. Пак станал министър в новото гражданско правителство и закупил  малка диамантена мина. Но само след три години военните отново го потърсили като специалист по превратите. След новия преврат дядо си купил  какаова плантация и построил в Аккра хотел. Но когато застаналият начело генерал започнала да му хлопа дъската и хукнал да възстановява държавния сектор, дядо поел инициативата в свои ръце и организирал следващия преврат като отново влязъл в новосформираното правителство. Купил си кафяна плантация и построил ферма за едри рогати говеда. Но само две години след това краката и на това правителство започнали да се люшкат и дядо пак помогнал  на група офицери да вземат властта. Тоя път станал виден парламентарист, готов винаги да окаже съдействие, ако някоя от десетината партии пожелае да оглави държавата. Аз  се гордея със своя дядо и съм щастлив, че е още толкова жизнен и деен...

         Моят баща е завършил специалност ”редемаркация  и политорезистенция на реконверсивната тригамия” в университета в Аккра, но сега е управител на част от земите на дядо и собственик на плантации за ананаси и захарна тръстика. Пропуснах да ти кажа, че дядо  е благословен от Аллах да има само трима сина, въпреки петте си брака. Така че аз имам петнадесет лели и двама чичовци.

- Колко интересно! - вметна Гана и  Пльокиният смях се разнесе наоколо.

В полумрака на туземската колиба се белееха само очите и чалмата на Куаме.

Той присегна и взе ръката на балканската красавица.

- Чуй ме, хубава Гана, аз един ден ще те заведа да видиш моята родна Гана и да те запозная с хората от нашия род и племето ни аквапими.

- А какво е това кристално яйце върху шапката ти? - попита наивно момичето.

- Това е един много едър диамант, който дядо Колу ми подари в деня на обрязването, а шапката ми се казва чалма и е част от дрехата на един истински мюсюлманин. Пропуснах да ти кажа, че  съм първороден внук на дядо и като такъв се явявам и негов наследник. И двамата мои чичовци не са женени. Единият се посвети изцяло на африканското изкуство и по цял ден дялка от акация, абанос, жожоба и  други дървета маски, тотеми, амулети, скулптури и накити. Има си малко магазинче, в което ги излага и продава. Толкова е предан на изкуството, че за нищо на света не би го заменил със грижи по семейство, жени и деца. Другият ми чичо Кофи е още по-странна птица. Той се отрече от мюсюлманството и се отдаде на традиционните местни вярвания. Много години учи майсторство при един прочут шаман и сега самият   е  уважаван и  търсен от племето ни  шаман. Всички малко се боят от него, затова е самотен и живее отдалечено в саваната. Не се страхува от дивите животни и непрекъснато вари  отвари като бръщолеви  под нос тайни заклинания. За лов, за риболов, за любов и  работа все него търсят. Всъщност чичо Кофи е първороден син на дядо, но заради това, че се отрече от религията ни и защото се занимава с магии, дядо го лиши от участие в семейния бизнес. Чичо се закани да си отмъсти за обидата и това накара дядо да ме изпрати да следвам  тук. Ето, че и аз май ти разказах почти всичко за себе си.

           Така се зароди необяснимата връзка между представителите на два  континента, на две раси, религии и култури. Куаме и Гана се виждаха почти всеки ден. Ходеха на лекции, после се шляеха  по Уолстрийт и Манхатън, скитаха из Сентрал Парк, заедно пазаруваха, а  вечер посещаваха нощните клубове на Бруклин и Харлеем да се подрусат под ритмите на негърския джаз. Макар че Куаме беше малко смешен и наивен, той познаваше добре живота и беше мил и внимателен към наша Гана. Освен това беше щедър и обичаше да ù прави подаръци, чиято стойност се измерваше в хиляди. И нашето българско девойче не се усети как хлътна до уши в африканската любовна савана, оплете се в черното ласо на Куаме и развя бял байряк пред сплескания  негърски нос.

            В края на втората седмица от запознанството им той я покани  да посети  апартамента му и я помоли да му достави удоволствието да   приготви българска вечеря. Каза, че досега дори не е чувал за българска кухня. Гана се ентусиазира и реши не само да го нахрани с нашенски манджи, но и да го изненада и очарова. Имаше познати в културния център на българската общност  и реши да се посъветва с тях. Дадоха ù най-красивата  женска носия. Бяла кенарена риза  до глезените. Тънка като коприна, с богато извезана шевичена пазва и ръкави и нежна дантела, финотъкан модър сукман, обшит със сърма и титерички, дълга и тясна модена престилка на цветя и свилен чембер, обкантен  с къса дантелка и мъниста, а за краката - шарени памучни чорапи и много леки цървулки от щавена кожа. Взема си и записи на трапезни песни, хора и ръченици. Реши сама да определи манджите, с които ще гощава Куаме. Първо ще поднесе курбан чорба от агнешко, второ - кавърма по странджански, а за десерт - владишка пита с орехови ядки и стафиди и рачел с тиква. Рачела си го имаше. Беше ù го дала  баба ù Гана и той успешно премина всички митнически проверки. Щяха да пият български вина, закупени от местни магазини. Уговори го да я остави сама за няколко часа в кухнята, да не проявява излишно любопитство, за да приготви всичко на спокойствие и изненадата да бъде пълна.

               Тук му е мястото да отбележа, че Гана беше се метнала досущ на баба си Гана, от която  изучи тънкостите на готварския  занаят  и можеше да върти всякакви гозби, та чак пръстите си да оближеш. Из цялата кухня се носеха вкусни аромати. Момичето не просто готвеше, а свещенодействуваше. Тя ту обираше пяната от курбана, ту слагаше лук и люта пиперка, ту солеше, ту опитваше... Начука филето за кавърмата и го изпече, докато се прошари. После задуши гъбите и останалите зеленчуци с виното и подправките. Най-много време ù отне владишката пита, но и тя стана великолепна. Накрая нашата къщовница замеси  голяма бяла погача и приготви по рецепта на баба си Пльока шарена  самардала. Вината се бяха изстудили в големия хладилник на Куаме.           

                  Вечерята беше готова. Две услужливи и разтропани българчета от колонията ù бяха донесли дървена паралия и писани пръстени троянски купи,  чинии и чаши. Чалмата  удържа на обещанието си и нито веднъж не надникна  в кухнята. Накрая Гана се премени в нашенската носия и стана автентична българка - да я гледаш, да ù се не нагледаш. Тя разположи паралията в трапезарията, метна на земята две шарени възглавници и започна да подрежда софрата. Беше бучнала върху чембера си три  червени рози, а бузите ù искряха и пламенееха като тях. Пъстрите ù очи също светеха и огряваха сърцето на африканеца. Той я гледаше възторжено учуден и ù се радваше. Наша Гана пусна трапезните  песни, разчупи топлата погача и  каза: ”Добре дошъл в България, Куаме!” Седнаха около софрата и започнаха да се хранят. Тя любезно обясняваше на своя приятел какво има във гозбите ù, а той през това време лапаше яко и превъзнасяше всеки залък, който влизаше в устата му. Вината също бяха превъзходни и след всяка чаша градусът на настроението се вдигаше. Гана пусна диска с хората и ръчениците. Тя умееше да играе много добре, защото беше участвувала в  танцов състав, пък и отвътре ù идеше да ги играе. И с едно кръшно ”и-и-х-у-у”  заситни ръченица пред смаяния африканец. Пищните ù цици  заподскачаха в ритъма така примамващо, че той  се вдъхнови, не се стърпя и ù каза:

- Хубава Гана, аз много искам да науча ваши танци, но трябва да танцувам с моя  носия! Изчакай малко, моля! - и изхвърча от стаята.

           След  десетина-петнадесет минути  се появи почти гол, само по препаска от  боядисано разноцветно лико и с гривни на ръцете и краката от различни африкански семена. На шията  носеше гердан от зъби на  животни, а в черните му ситно къдрави коси пъстрееха гребени от костенурка. Тоя път смаяната беше Гана. Той се хвана до нея и веднага внесе  африкански колорит в кръшните стъпки на българския танц. Момата ни със задоволство отбеляза, че тялото на Куаме заслужаваше внимание. Стегнатите, добре очертани мускули на ръцете, бедрата и малкото  дупе, плоският корем  и абаносовият цвят на кожата   му придаваха изваяно съвършенство. Цялата му външност ù действуваше страшно възбуждащо. Но и тя  му подействува по същия начин. Хубавите ù цици като динчета, сочното ù закръглено дупе, което леко потрепваше под звуците на ръченицата и разгорещеното ù личице с червените устни и веселите ù пъстри очи го примамваха като мираж в пустиня. Не разбраха как се озоваха лице срещу лице много близо един до друг. Не разбраха как широките бърни на Куаме попаднаха върху многообещаващите устни на Гана. Въпреки че африканската традиция не повеляваше много дрехи върху тялото, нашият тъмнокож Дон Жуан се оказа изумително вещ в свалянето им от Ганиното тяло. Прояви необикновена сръчност и умение и след пет минути престилка, сукман, риза, чембер бяха на земята и девойката остана беззащитно гола, само по цървули и шарени чорапи. Но тя  хич, ама хич и не мислеше да се защитава, а се даде доброволно. Куаме високо оцени  жеста ù и реши да  представи най-добрия вариант на африканските традиции  в секса. Няма да се впускам в подробности, защото ако трябва да описвам емоциите, пъшканията, стенанията, шептенето, грухтенето, квиченето, безбройните мляскания и гукания на двамата влюбени и да изброявам движенията на контрастната им голота, ще  трябва да напиша ако не роман, то поне повест. Тук ви давам възможност да развихрите въображението си и да вложите всичко най- възможно от него  във горното събитие. Все няма да сбъркате.

        Тая нюйоркска вечер окончателно укрепи българо-ганайската дружба и нашите герои станаха неразделни като оня кичест явор и стройната калина в една популярна българска песен. Знаете я, нали? В скайпа Гана запозна надълго и нашироко майка си с Куаме, а влюбеният като бизон през размножителен период ганаец уведоми дядо си за сериозните си намерения към една бяла българска мома.

- Ако я харесваш и искаш да я имаш, купувай я! - заяви старият превратаджия Колу Ананзе.

- Мила Ганина, като е толкова черен, поне висок ли е? Защото за фамилията ни  един с ръст един и петдесет ни е предостатъчен.

- Не се бой, мамо, висок е! - отсече заспала Гана и изпрати виртуални целувки на фамилията.

            След три месеца  Куаме окончателно закопня  сутрин като се буди в леглото му да има едно сладко трътлесто създание с възголемки цици  и мила муцунка, което да му се усмихва и всеки ден да му върти от своите опасно вкусни манджи. Гана живееше все още в моминската си квартира и чалмата всяка вечер си лягаше сам. A това никак не му допадаше, защото можеше да бъде и по-иначе. И той реши да направи оная съдбоносна крачка, която завинаги щеше да го извади от пъстрото ергенско съсловие и да го вкара в дисциплинираните и отговорни редици на женените мъже. Обхвана го нетърпение и осъзна колко много се вълнува. Ами ако тая негова Гана му откаже. Макар че е богат, той е много черен и е  африканец. А момичето е мило, прелива като поток след проливен дъжд  и има най-сладката усмивка. То е европейка и е бяло.”Може да съм добър като любовник, но дали ще ме пожелае за свой мъж...” - тревожеше се Куаме.

“О, Аллах, помогни ми! Нека да е тя! Обичам я!”

            Вечерта настъпи и ганаецът беше вече готов с приготовлението.

 Поръча да му приготвят в най-близкия ресторант европейска кухня и да му я доставят на адрес. Състави менюто сам, като се съобрази с Ганиния вкус. Беше пафези с три вида пълнеж, флан с кокоше месо и воловани от многолистно тесто. А за десерт неаполитанска плодова салата и десертно вино. Масата сияеше от празничност.

               Гана пристигна облечена в бяло.Тя не подозираше нищо и Куаме реши, че небесата му дават  знак в отговор на молитвите му. Момичето се изненада, като видя богато подредената маса и реши, че той има някакъв  празник и не ù е казал досега. Между няколко звучни целувки и непринудения Пльокин смях тя зададе въпроса си, подчертавайки, че не е подготвена и няма подарък.

-         Мила моя Гана, имам нещо да говоря с теб, но нека да е накрая! -каза бялата чалма и думите му прозвучаха тайнствено и загадъчно.

               Вечерята премина  чудесно. Гана се възхити от добре съчетаната и майсторски приготвена храна и не се щадеше да сипе похвали по адрес на скъпия си Куале. От удоволствие лицето му изсветля с няколко гами и тенът му от антрацитено черен доби цвят на кафява вакса. Плодовата салата накрая така ги разнежи,  че започнаха да си подават парченца плодове - той в нейната, а тя в неговата уста.

- Сега, държаво моя, затвори очи - каза  мъркащо дългият африканец и Гана се подчини на молбата.Той извади от едно чекмедже тъмна кадифяна кутия и я постави в ръцете на жумящото момиче.

- Можеш да отвориш хубавите си очи - заяви  със накъсан от напрежение глас черният Ромео.

      Гана  повдигна капака на кутията и видя прекрасен пръстен, който буквално я ослепи. Голям, прозрачен като сълза диамант, заобиколен от по-малки звездообразно положени върху висококаратова златна плочка  с декоративен венец по края. Тя занемя...

-         Хубава  Гана, готова ли си да станеш моя съпруга и да споделиш  храната ми, нара ми и колибата ми за цял живот?!

-         О-о-о, моя африканска пантеро, да, да, да!

   И  двете млади влюбени гугутки се втурнаха да се прегръщат и да се целуват.

                   Но още след първата целувка  българското момиче се отпусна в ръцете на своя любим и захърка изненадващо. Отначало Куале помисли, че това е някакъв  номер и като я положи на дивана, реши да изчака. Надяваше се всеки миг тя да отвори шарени очета и да го залее с оня неподражаем  смях. Но напразно. Изминаха пет-десет-петнадесет минути, половин час, но тя продължаваше да спи. Тогава  промени тактиката. Започна да я друса, да я шляпка леко по бузите, да ù шепне призивно на уше, но напразно. Момичето явно спеше  не на шега. Когато съвсем изгуби надежда, реши да повика лекар.

                    Медицината трябваше да се произнесе. Възможно ли беше от силното вълнение да потъне в непробуден сън. Пристигна лекарски консулт от три  светила. Вкараха сложни апаратури и започнаха изследвания от всякакво естество, завършващи на… графии и… грами. Последваха  анализи, академични спорове, хипотези и интервенции, които продължиха часове. Всички резултати бяха отлични. Нямаше никакви причини Гана да спи, но напук на цялата медицинска диагностика тя продължаваше да си похърква сладко и явно нямаше намерение в скоро време да се събужда. Обявиха случаят за рядък патологичен и дадоха надежди, че все пак  момичето някога трябва да се събуди. Куаме им написа един солен чек и те си тръгнаха.

                Чалмата беше разтревожен не на шега. Как хубаво започна тая вечер, а как завърши! Реши да сподели тревогите си със своя дядо, старият Колу Ананзе и след час връзката беше осъществена. Разказа му почти през сълзи  всичко от игла до конец.

-         Кажи ми какво да правя, дядо Колу?! Тя хърка в моя апартамент, на моя диван и аз съм напълно безпомощен. Много хубаво момиче, ама заспало.

Сякаш тук се намесиха злите сили. Толкова е необяснимо и загадъчно всичко. Лекарите нищо не можаха да познаят. Считат, че е напълно здрава и жизнена, но защо спи и те нямат обяснение.

- Куаме, аз отивам да говоря с мой фирмен шаман и отново ще те потърся.

        Надигна се от леглото  великият генерал-превратаджия Колу Ананзе, яхна джипа си и отпраши към колибата на своя  шаман Аманчи Тавелоро, който не веднъж му бе помагал в заплетени ситуации. Беше готов на всичко за своя внук

Куаме Няминанчие.

          Аманчи скучаеше и се беше захванал да приготвя в гърне разкрасяваща помада за своите жени и жените на синовете си  от брадавици на носорог, слонска трътка, сопол от огнеока жаба,  косми от опашката на жирафа и маймунско мъдо.

В колибата цареше полумрак. Светеше само запаленото огнище. Пламъците му огряваха стените, по които се виждаха лъкове, стрели, тотеми от опънати маймунски кожи, човешки черепи, крокодилски зъби, слонски бивни и китки от всевъзможни билки. От гърнето из цялата колиба се разнасяше зловоние. Старият Аманчи беше сам и обикаляйки огнището, фъфлеше неразбираеми заклинания. От време на време спираше и с облещени зъркели плюеше в гърнето, над което се появяваше зелен  пламък. После спираше и се ослушваше. Той знаеше, че богатият Колу Ананзе ще дойде и го очакваше. Беше  му помагал много пъти. Сега отново  бе настъпил часът да му покаже  предаността си.

                      Сред тишината на саваната прозвуча дрезгав шум на автомобил. След малко и той заглъхна и Колу Ананзе подвикна с кресливия си глас отвън:

- Тука ли си, стара пустинна лисицо? Дошъл съм да те видя и да ми кажеш една работа.

- Влизай, влизай, скъпи Колу. Тук съм, варя помада за жените.

       Седнаха двамата на земята върху рогозките и засърбаха подмладяващото питие на вещия шаман, което той предлагаше винаги на скъпите си гости. Колу Ананзе му разказа цялата история на обичния си внук. Аманчи Тавелоро го изслуша, без да го прекъсва. Накрая след дълго мълчание каза мъдро:

- Ако Великата Майка ми разреши, аз ще направя всичко, което е във моя власт, за да разбера защо момичето  на  Куаме е заспало и не се събужда. А ако се добера до истината, ще я събудя. Предстои ми работа, приятелю Колу Ананзе - и той стана. Взе от стената една китка с някакви треви и като се доближи до огнището, ги хвърли в пламъците, започна да обикаля колибата, като високо и протяжно пееше и удряше там-тама. Чуха го в саваната хиените и чакалите и се закискаха .

               В средата на колибата се появи дърво. Изведнъж клоните му оживяха и се раздвижиха. Приеха образите на горски духове и загледаха стария магьосник право в очите. Кожата им беше   напукана като кората на коприненото дървото, веждите им бяха от мъхове. Вместо коси, имаха вейки, а очите им тъмнееха дълбоки и страшни.

-  Кажете ми, мои верни духове, защо момичето на Куаме внезапно е заспало?

-         Знаем, но не можем да ти кажем, тъй като сме подвластни на по-силни от нас –отговориха в един глас те.

                    Най-близкият  присегна, надигна чашата на Аманчи, допи на един дъх подмладяващата напитка, оригна се, намигна съзаклятнически и изчезна. Заедно с него офейкаха и другите, а дървото се стопи в пространството.

         Тогава  Аманчи Тавелоро взе една кратуна с отвара и започна да ръси от нея из колибата. Отново призивно и с цяло гърло завика. Някъде наблизо се чу припяващият  рев на тигър. В средата на колибата се разплискаха вълните на малко езеро. Те се надигнаха и приеха образи. Това бяха водните духове. Носеха влажната и упорита миризма на гнилоч от тинята.

-  Кажете ми, мои верни помощници, защо момичето на Куаме спи непробудно?

-         За знаене - знаем, но не можем да ти кажем, тъй като ни е забранено от по-силните от нас - и те се присегнаха, изпльоскаха с по една жива риба  мериносовите глави на двамата приятели и изчезнаха.

         Тогава Аманче Тавелоро първо принесе в жертва едно куче, после взе запалена главня от огнището и затанцува  в транс, размахвайки я високо над главата си. Призивното му заклинание беше толкова силно, че разбуди най-близкия лъвски прайд и лъвовете тревожно зареваха. В колибата се появи буен огън и езиците му запламтяха  чак до покрива ù. Всеки от тях придоби образ. Появиха се огнените духове - грозни и внушителни като сатани. Многоръки и развяващи пламъчни коси във всички посоки, заплашваха всеки миг да изпепелят всичко, до което се докоснат.

- О, мои повелители на огъня, кажете ми защо годеницата на младия Куаме е заспала и не желае да се събуди?

        Изтъпани се отпред най-високият огнен дух и каза:

-  Ние знаем защо и наша е волята дали да кажем или не. Но поставяме две условия. Първо нека тая стипца  Колу Ананзе да развърже кесията и да ти плати подобаващо за усилието  да оправиш батаците на рода му и второ – нека да включи в цената и стойността на  нова шаманска колиба, а тая да дадете на нас за да потанцуваме на воля из нея. Тая вечер имаме празник и решихме партито да е тук.

- Имате думата ми - промълви Колу Ананзе, а сърцето го заболя, защото  трябваше да се бръкне дълбоко, а това никак, ама никак не му  харесваше. Но нямаше как. Написа  тлъст чек и го подаде на Аманче Тавелоро.

- Слушай сега, Колу Ананзе, ти не трябваше да пренебрегваш сина си - великият шаман Кофи Коджо. Той ти е много обиден и негова е тая  африканска магия. Когато първородният ти внук получи съгласието на жена, готова да го вземе за съпруг,  след първата целувка тя  да заспи и да се събуди, само ако Кофи Коджо развали магията.

                Изнесоха навън от колибата тотемите, амулетите, тревите, гърнето с помадата и всичко останало. Цяла нощ огнените духове танцуваха из нея и на сутринта беше вече само една димяща купчина пепел.

                През това време джипът на стария Колу Ананзе летеше към шаманската колиба на  неговия Кофи. Свари го да маже с глина косата си, а с кокосово масло тялото си. Неговият Кофи беше от малък суетен и обръщаше голямо внимание на  външността си. Лицето му винаги беше изрисувано с най-ярките бои, препаската му беше най-пъстра, а халките в носа му най-големи. Никак не се изненада  Кофи, като видя баща си, но повдигна вежда, за да изглежда изненадан.

                 Нищо не каза старият Колу Ананзе. Повяваше лек ветрец, който носеше благоуханни и нежни аромати. Палмите полюшваха клони. В короните на мангото жужаха пчели. Прелитаха водни кончета и пеперуди, а колибри и тъкачки бъбреха  весело. Наоколо цареше спокойствие и мир. Той бавно приседна до сина си.

- Знам защо си тук - каза Кофи - Дошъл си да спасяваш  любовта на скъпия си внук Куаме Няминанчие. Казал ти е, че бялото му момиче спи непробудно. Защо да отричам - аз го приспах. Изхвърлихте ме от рода, само защото бях решил да стана велик шаман и се отрекох от  Аллах и свещените ви книги. Реших да  напомня за себе си и да докажа, че не съм си губил  времето през тия години. Е, доказах ви... Мислеше, че като си богат, си и  могъщ, но не е така. Виждаш, че не е така...

-         Сине, много луни изминаха, откакто не сме се виждали. Признавам, че ти бях страшно ядосан, когато измени на вярата. Бях гневен като тигър, захапал гърба на антилопа, като шимпанзе, замерващо деца с кокосови орехи. Но искам да ти призная, че след като се успокоих, започнах да съжалявам... Надявах се да дойдеш при мен и да поговорим, но не дойде... Ти си прекалено горд и не ми прости... Но аз не съм преставал нито ден да не те мисля... Толкова много ми липсваше... Вярно е, че съм дошъл да оправям живота на Куаме, но и да те помоля, сине, да ми простиш. Помогни ми да сваля товара от гърба си и отново да се почувствувам щастлив - и старият превратаджия Колу Ананзе загледа сина си право в очите.

                 Кофи очакваше от стареца да крещи, да ругае, да заплашва, но така да се размеква и да му говори тия думи - не! Той стана много тъжен и усети, че нещо го стяга за гърлото. Доближи до баща си и го пярна силно по рамото. Това в племето се считаше за висша проява на внимание и прощаване. Двамата едновременно се разсмяха и реките пак потекоха от изворите си към океана.

          Станина, дето ù викаха ”наша Тана”  пристигна в Ню Йорк на мястото на произшествието. Пренесоха “заспала Гана” в апартамента ù и Тана по цял ден размишляваше върху злополучното събитие. Тя безусловно вярваше в магиите. От майка си Пльока Фръцкова се беше научила да веси, да лее олово против уплахи, да парва жълтеница с гореща сребърна пара, да лекува заушка с кокалчета от свински крачета, да отключва заключени късмети със кокоши крак, да  бае с червен конец против уроки и да разваля някои  магии. Старата Пльока беше усвоила  тия умения от баба си и ги предаде на дъщеря си. Това бяха, така да се каже, фамилни окултни таланти. Всичко изпробва Тана. Цялото си старание и вяра вложи в ритуалите, но нищо не помогна. ”Заспала Гана” си остана заспала. Кой и защо е сторил това на детето ù? Едва ли е тоя Куаме. Той обича момичето ù, предложил му е брак... Защо му е да го приспива?! Ганина е чиста и лъчезарна душица. Аз съм ù майка и я познавам добре. Едва ли има отявлени врагове. Виж, от завист - може! ”Боже, помогни на детето ми да се събуди!” - молеше се Тана, а дните минаваха... Всеки ден от България питаха какво става. Вътю, братята ù, Пльока, приятели, съседи... Интересуваха се, тревожеха се... Всеки ден идваше и Куаме. Не беше лошо момче - доста черничък, възгрозничък, но добър. Пък и Гана си го е харесала. А той много я обича. Виждаше се по всичко. С часове стоеше край леглото ù и ù говореше, сякаш  го чува. Дори чалмата си  сваляше от любов към нея. Като мислеше за това, Тана се умиляваше и очите ù се пълнеха със сълзи.

                  Тук му е мястото да обрисувам с няколко изречения като как изглеждаше Ганината майка. Тя беше цветуща жена. Всички жени много дълго цъфтят. Цветущи задомяват деца, цветущи отглеждат внуци, докато на последните им пораснат бради и мустаци, цветущи изпращат мъжете си към оня, уж по-добър свят, а някои и цветущи се преселват  след мъжете си в него. Естественият  цвят на косите на Тана  беше неизвестен. Бяха  боядисани и се червенееха като презрял домат. Лицето ù имаше формата  на камилско яйце, но кожата му беше розова, гладка и добре поддържана. Очите ù, леко насмешливи и леко кривогледи, бяха с цвят на кафе. Тънка мрежичка от бръчици около тях   загатваше за настъпилата втора  младост. Величествен нос самодоволно  се бе разположил  по средата на яйцето, пардон на лицето ù. Устата ù беше по мярка, но говореше с нея без мярка. Притежаваше  волевата брадичка  на  фръцковия род. В общи линии Тана не беше  за изхвърляне. Особено ако се има предвид  стройната ù фигура със подканващи форми и силиконовите  цици, два номера по-големи от тия на Гана. Още огън имаше в тая жена...

            Някой звънеше на вратата на апартамента. Тя стана да отвори. Първо видя чалмата на Куаме, а после и самия него. Цветът на лицето му се размиваше в мрака в коридора и той изглеждаше като тъмен дух, преселил се  от друго измерение. Странното беше, че зад него се кокореше още един тъмен дух с чалма, но бърчав като сушава прахавица, а най-отзад се кършеше трети - без чалма. Мериносовите витки на главата му бяха спечени и стърчаха разнопосочно, сякаш беше бръкнал в дупките на контакт. И тримата говореха едновременно, но никой никого не слушаше. Когато видяха Тана, като по даден знак спряха едновременно. След като ги покани да влязат, пак едновременно започнаха да дърдорят с пълна пара на някакъв непознат език. И пак никой никого не слушаше. Изненадата беше голяма. Оказа се, че прахавицата беше не кой да е, а самият дядо на Куаме, старият генерал и превратаджия Колу Ананзе, а другият с накаляната глава  беше шаманът - чичо на Куаме. Пристигнали от Гана с най-добри намерения. Чичото-шаман Кофи Коджо искаше да види спящото момиче. Бил на хиляда процента сигурен, че ще успее да го събуди. Бил събуждал вече упоен слон и упоен хипопотам, че едно момиче ли нямало  да вдигне. Думите му възкресиха надеждите на госпожа  Станина  Дудева. Тя започна да гледа на накаляния Кофи с уважение и веднага стана негова почитателка. Кофи също не остана безразличен към  тая бяла хубавица с големите цици. Черните му очи лазеха като хлебарки по закръглените форми на жената, но нямаше време за губене. Трябваше да се действува.

          Влязоха в стаята при “заспала Гана”. На леглото облечена в бяла рокля, все така с гладко и чисто личице и румени бузи, притворила извити клепачи и разпръснала буйни  коси  по възглавницата,  нашенското момиче спеше дълбоко. То беше автентичната спяща красавица от приказката. Ни повече, ни по-малко. Кофи Коджо извади  глинено гърненце и го постави на пода. Изведнъж от някъде в ръцете му се появи там-тама. Той започна да го удря и да обикаля гърненцето, като пееше високо: ”О, джин, кама син тугоро, тою ман фуан, еве нин ба йапен, джа вали еве син, мридо асун камере Гана...” Куаме се залепи до бъдещата си тъща и започна да ù превежда:

- Госпожо, чичо казва: ”О, джин, излез от твоята колиба, за да събудиш заспалото момиче Гана. Защото то за моя любим племенник е хубаво като слънцето, нежно като мириса на роза, чисто като росата, бяло като памука, свежо като морския вятър, невинно като новородено. О, джин, излез и изпълни волята ми, събуди момичето Гана!”

- Боже, Боже, каква красота! - разцъка се възхитена  Тана.

                 Но Кофи Коджо ги изгледа осъдително и те млъкнаха. А той продължи да обикаля гърнето и да пее със цяло гърло. Капака на гърнето заподскача  и отхвръкна, а от отвора му започна да извира бяла пара, която се сгъстяваше и се издигаше нагоре, после се разстилаше и изпълваше стаята. Под тавана се появи огромна негърска глава. После се оформи и тяло, което явно не се побираше в стаята и затова беше приведено и сгънато, а крака почти не се забелязваха. В косите на духа имаше втъкнати наръч разноцветни пера.

- Е, бива ли сега заради едно заспало момиче да нарушаваш покоя ми, Кофи Коджо?! Още повече, че го приспах по твое настояване. Не мога да те разбера. Ти искаш ту едно, ту друго. Аз ще изпълня и тая ти воля - ще го събудя, но дано не ти хрумне пак отново да ме молиш да го приспивам. Ще се ядосам страшно и ще те напусна,  да знаеш! - загърмя духът с гръмотевичен  глас.

- Значи същият тоя Кофи Коджо е омагьосал момичето ми, а сега е дошъл да разваля собствената си магия - хлъцна от изненада Тана  - Но защо?

                     Тя гледаше ококорена, със зейнала уста черния джин. За първи път ù се случваше да наблюдава африкански паранормален тип. Духът беше много силен. От дишането му всички предмети в стаята трепереха, а очите му бяха като два пламтящи огъня.

- И за да те понакажа малко за това, че прекъсна заниманията ми, поставям условие. Ти, Кофи Коджо, ще трябва да убедиш тая очарователна дама, която е майка на “заспала Гана”, да прави любов с тебе. Зная, че лигите ти изтичат като я гледаш, но за да сте двама в леглото, трябва и нейното съгласие. Тя може да се съгласи, но може и да не се съгласи. Напъни се да я убедиш. Иначе момичето ù ще спи цяла вечност. Знаеш, че няма друг кой да  развали магията. Поставям ви срок до утре. Действувайте! - и джинът пак започна да се стапя и слабее, докато изчезна напълно.

                  В стаята настъпи мълчание. Всички гледаха към Тана. Фръцковата кръв изведнъж кипна в жилите ù като прясно гасена вар у трап. Бузите ù станаха червени и единият ù клепач замига като буркан на полицейска кола. Беше бясна.

-         Браво, бе, - обърна се тя към африканския маг Кофи Коджо със скърцащ от възмущение глас - Много хубаво ме подредихте със тоя джин. Как да разбирам това?! Заради конфликти в рода ти, породили омраза и амбиции, си спретнал  магия на невинното ми дете, приспал си го, а  като капак  побърканият дух ми налага да задгърбя съпружески дълг, вярност и почтеност и да преспя с тебе, за да избавя момичето си от принудителния му сън. Такъв коварен театър само един африкански ум може да измисли!

                  Слюнки хвърчаха от устата ù. Очите ù пускаха искри. Не жена, а змеица! Почувствували се засегнати заради подозрението ù в качеството на африканския ум тримата ганайци подскочиха като ужилени и едновременно започнаха да крещят на родния си език пледоария, от която Тана не разбираше и бъкел. Това наля допълнително масло в огъня и процесите станаха необратими. Тя скочи като разгонена лъвица, хвана за пешовете на ризите генерал Колу Ананзе и внука му Куаме  и ги повлече към вратата с яките си фръцкови ръце. Размотаха се топовете плат върху раменете им, захвърчаха чалми и се затъркаляха по земята. Тана изрита навън вапцилките, после и чалмите им и затръшна вратата. Всичко стана така светкавично, че Кофи Коджо нямаше време да се опомни.

-         Ти ще останеш! - заповяда му тя - Трябва да поговорим! Сега ще ме слушаш! Това, което дългът ми на майка повелява да извърша тая вечер, за да спася детето си, трябва да бъде абсолютна тайна, както за Гана и  рода ми, така и за твоя безкраен  като товарна влакова композиция род. Ти ще се закълнеш сега пред мен в името на най-скъпото си, че ще удържиш на думата си. Кое ти е най-скъпото? Казвай и не ми губи времето!

-         Великата Майка - господарката на света. Заклевам се в Нейно име, че ще удържа на думата си и ще съхраня тайната - каза сащисаният шаман и целуна амулета на врата си.

-         Първо иди в банята и се изкъпи. Особено наблегни на глинената си глава, а след това и на мазното си тяло. Докато не започнеш да скърцаш от чистота, не ми се мяркай пред очите! - властно изстреля заповедта си и му посочи с ръка вратата Ганина майка хубава.

                        Скоро в банята сякаш се пресели  бащата на африканските води

            черният Нил и разля наносната си делта върху плочките. Спазвайки

           указанието на Тана, Кофи Коджо затвори крановете едва когато потече                                Белият Нил, а той се превърна в див африкански звяр, чиито ноздри изпущаха пара.

                 Тя го очакваше в спалнята, но беше премислила всичко и взе кардинално решение. Ще остави африканеца сам да си свърши работата .

Ще бъде безучастна, безчувствена, безразлична, безизразна, студена като превтасал труп. Ще онемее, ще оглушее, ще ослепее за напъните на  лудия ганаец да ù доказва мъжко достойнство. ”Боже, Боже, какво доживях! Какво ми дойде до главата!” - вайкаше се Тана, но тя горката и понятие си нямаше какво я очаква, защото не познаваше традициите в африканския  секс. Африканките са издържливи жени, защото са деца на дивата природа. Но българката е разглезена и крехка и в секса е по-скоро изследовател, отколкото пътешественик. И ако нашенският секс е с времетраене по-малко и от час, то за африканския то е от няколко часа нагоре. И забележете, в него няма правила, няма забрани. Всичко е позволено, всичко е разрешено, всичко е естествено и е в кръга на нещата. Кофи Коджо се стрелна  върху разкъсваната от негодувание и гняв, но решена на всичко заради детето си жена, както се стрелва хищна птица върху плячката си. Въпреки че не беше женен, той имаше богат опит с жените. Минаваше за красавец и смел мъж, пък и шаманските му номера помагаха, та нито една гиздава негърска мома не можеше да му устои. Тоя африкански Казанова притежаваше всички достойнства на своя пол, за да ги представи по един забележителен начин пред противоположния. Ама откъде да ги знае тия неща жалната Ганина майчица.

         От начало тя  се въздържаше от  изразни средства, с които не дай Боже да разкрие поривите на зажаднялото си  тяло. Беше се вдървила като преседяла в земята ряпа. Но това не само, че не впечатли Кофи Коджо, а напротив. След всяка изминала минута той все повече се разпалваше и възпламеняваше. Чувствуваше  се като каубой на родео, който трябва да обязди за пръв път  дива кобила със опасен нрав. Трябваше да я опознае, да пречупи инатлъка ù и да я подчини на волята си. ”Кобилата” обаче  се бе изпружила и  се преструваше на  умряла. Но той не се предаде. Упорито продължи да я язди, като използуваше цялото си умение на виртуозен ездач. Най-после след близо час на майсторско усърдие нещо се случи. Тялото ù най-после успя да убеди духа, че тая близост му е много хубава и той се предаде. ”Кобилата” изведнъж оживя и започна да хвърля такива чифтета с двата си крака, че почти уцелваше тавана, а на всичкото отгоре и се разцвили така подкупващо и сърцераздирателно, че ездачът получи нови пристъпи на вдъхновение и се започна една най-висша демонстрация на елитна езда, една бясна вакханалия...

        След шест изнурителни, но успешни рунда,  утрото завари  атлета Кофи Коджо все още на ринга. Тана беше изпаднала в нокаут и лежеше върху тепиха  размекната като тричава дъвка .

-         Време е да извикаш оня стар сводник от гърнето. Той трябва да изпълни думата си и да събуди моята Ганина - каза с немощен глас тя.

Кофи Коджо също се чувствуваше като черупка на празен кокосов орех, но беше доволен, много доволен и произнесе заклинанието с глас, в който се долавяха топли благодарствени нотки. Огромният черен дух със перата се появи и отново запълни пространството с телесата си.

-         Кофи Коджо, тая нощ ти беше много велик и напълно заслужи моето уважение. Сега удари два силни шамара на момичето и то ще отвори очи за света. А ти, жено, също доста се постара  да се представиш отлично. Кой да ти се надява! - разсмя се саркастично духът.

-          Майната ти, жалко недоразумение на духовното съсловие! - запени се отново Тана, но оня изчезна, точно когато тя го замери с чехъла си.

          Кофи Коджо така яко шамароса нашата спяща красавица, че пръстите му се отбелязаха върху бузите ù. Но шамарите бяха благословени, защото я събудиха  и тя отвори отново пъстри очи .

          Естествено имаше и сватби - една  в България и една в Гана. Ананчи Тавелоро и Гана Дудина се ожениха според обичаите и традициите на двата народа и много люде се извървяха да им честитят къде от сърце, къде от злорадо любопитство да видят “чернилката”, но като научиха, че Гана става жена на несметно богат наследник,  пребледняваха от завист. Злите езици говорят, че в Гана Вътю Дудин по необясними причини загадъчно изчезнал и три дни го търсили всички, докато го открили в саваната, друсайки едно павианче върху раменете си. Бил някак си отнесен и загадъчен, но щом си пийнал от питието, което генералът-превратаджия му поднесъл, дошъл на себе си. Казват, че през тия три дни  неговата благоверна Тана не излязла от колибата на Кофи Коджо, но така говорят само злите езици. Аз не мога нито да потвърдя, нито да отрека това. Пък и  не ми е работа.