30.07.2020 г., 11:41 ч.

Срамни мисли 

  Проза
623 1 1
5 мин за четене

Излезе ми пришка. Върху срамните мисли. С неудоволствие написах това:
Говоря си с една позната. Съпруга. Моя. Бивша. По телефона. Не сме се виждали отдавна. От съображения за сигурност. Нейната. Преди да се чуем ми писа. Попита дали е удобно. Разбира се. Интересува се дали съм добре. Била ме сънувала. Това е хубаво. Не присъстваш ли в сънищата на някого, с когото си бил, никакви не си ги свършил. Загрижена е за мен. Звучи трогателно. Вероятно още сме приятели. Напоследък доста жени ме сънуват. Вчера една симпатична дама ми призна, че съм ù досаждал в съня. Носел съм върху гърба си червена дреха. И тя попита как съм.
Вероятно присъствието ми в сънищата на други е знак. Или ще стане по-добре, или е дошъл краят на дните.
Бившата се интересува дали в момента си имам някоя, която да ме ревнува. Нямам си. А защо трябва да ме ревнува? Защото съм бил такъв. Предразполагал съм към съмнения. Промених се. Не вярва. А ти ревнуваш ли ме? Не ми отговаря. Опитна е. Няма да се подхлъзне. Трябва да затваря. Явно някой нея я ревнува...
Късен следобед. Навън е горещо. На мен ми е безразлично. На кучето също. Поглеждам към климатика. Нов е. Скоро няма да се развали.
Спирам да говоря. Вече няма с кой. Телефонът е още в ръката ми. Плъзгам екрана. Дисплеят ми показва актуалните новини. Ново видео с една срамна въшка. Домашно. Снимала я е друга. Подобна на нея. Получава висока заплата, за да ù лъска телефона. Предполагам.
На видеото срамната въшка говори като разюздана. Разговаря с работници. На строителен обект. Пита ги дали довечера ще протестират. Няма. Те са работливи. Само мързеливите са недоволни. Онези примижават все едно учителка с показалка и големи гърди ги щипва по бузките. Споглеждат се свенливо. Присвиват колене. На протести ходят само нехранимайковци. Такива, дето за всичко нехаят. Трудовите, ангажираните, заетите хора не протестират. Те допринасят за прогреса.
Срамната въшка се хили. Лукаво. Доволно. Като расов пехливанин, шамаросал дупето на свенлива девойка, пресичаща мегдана. Отива ù да е безсрамна. Гаври се на глас. С народа. Без да се прикрива.
Тя, въшката, отдавна дращи в гащите, но се иска хигиена. След като смениш бельото, трябва и да се умиеш. Нужен е и препарат.
Всички вече се смеят. И работниците и въшката. Никой не смее да остави самотен смеха на бабаита.
На въшката не ù дреме. Ще го прави колкото си поиска. Ще щипе народа по срамните части до дупка.
Преди няколко дена беше различно. Точно след първите протести. Тогава въшката плака. Беше се засрамила. У дома. Пред икона. Но всичко беше театър. Тя не е набожна. Ламти за пари. Като родните духовници. Искат да имат повече отколкото могат да похарчат. Иначе вярата им започва да се разклаща.
Видеото на въшката пак беше домашно. Всички медии го отразиха. Много се мазнеше. Като момиче на повикване в напреднала възраст. Личеше ù, че се опитва да догони последния влак с клиентела.
Но протестите станаха мирни и тя пак се впи в слабините. Бързо се усети, че кучетата са си същите. Дето много лаят, но не хапят.
Все сме имали в политиката въшки, но като тази, толкова срамна – никога. Тя е някаква нова порода. Но въшката кълве според хигиената народна.
Докато не се намери начин този паразит да спре да се размножава – изразът „мирен протест“ трябва да е мръсна дума. Това в момента не е недоволство, а здравословна разходка по плаца. Дори протестиращите, гостоприемници на срамни въшки, хванаха и тен. Дреме ù на срамната въшка, че някой се разхожда и роптае. Докато не започне дезинфекция – няма да трепне.
Не съществува по света държава, в която да не използват пестициди. Срещу политическите въшки. Вредители навсякъде се бият с подходящи химикали. Само ние се разхождаме около паразитите и очакваме те сами да се откачат от нас. Затова в Европа сме първи. По бедни гостоприемници и оядени въшки.
Въшката донесе от Европа пари. Милиарди. Ако не беше тя, на никой друг нямаше да ги дадат. Защото, както тя може да сърби, никоя друга в света не може. Затова най-големият пай е за нея. На най-възрастните гостоприемници тя отдели по петдесет лева. От сърце. Те –горките, не знаят вече дали ги сърби или боли. Останалите ще ги похарчи сама, а децата ни ще ги връщат. С лихвите. Дано поне те имат смелостта да използват пестициди. Ако въобще е останала плът, от която да смуче въшката.
Срамните въшки си имат под ръка и полицаи. Едни оправни деца се опитаха да напръскат вредителите с препарат, но полицаите ги набиха зад едни колони. Униформените не са въшки. И те са гостоприемници, но службата им е да издържат много на сърбеж. Тези, дето биха децата, обаче са си чисти въшльовци.
Битите деца цялата страна ги видя, но страхливите служители на въшките ги покриха. Началниците им ги разбрали кои са, но самоличността им остава държавна тайна. Няма да им покажат публично зурлите. Тайничко, не порицание, а ярма за награда може да са им дали. И ние пак срамежливо и мирно крачим с присвити колена. А сърби та се не трае. До кокал ни хапят безсрамните проклетии.
Срамната въшка прие оставки. Забелязала била разни пропуски сред различни подчинени. Чак сега. Едва, когато стана на въпрос. Но довчера много ги хвалеше. Замени ги с нови. По-свежи вредители. Тези, с пълните кореми, ги остави настрана. Отидоха на заслужена почивка.
На едното бито момче дядото бил комунист. Според въшката. Такива като него едно време не я пуснали да се учи в чужбина. Карали я да марширува по времето на аварията в Чернобил. С червена връзка на врата.
Срамната въшка трябва да е повтаряла пети и шести клас по седем пъти, за да е била пионерче на тридесет години.
И ние пак се потъркваме между краката с мирни протести. Защото ни сърби. Боли до скъсване.
Че срамната въшка не беше ли слуга на най-голямата ни диктаторска гнида-комунист?
Целият свят сочи дебелия ни вредител като престъпник. За аудио записи с гласа ù, за чекмеджета с пари, за криви сделки, корупция и тъмно минало. Защо прокурорът на въшката дето не го е избирал народа не го разследва? Сто политически въшки си отидоха за къде по-безобидни съмнения. Само тя е несменяема.
Гостоприемници, от които ме е гнус, философстват, че нямало алтернатива. Защото са свикнали и са се приспособили. Срамната въшка им е разрешила от време на време да използват лек препарат срещу сърбежа. И те сега ни съветват да бъдем като тях. Глухи, неми и издръжливи. Еластични и разтегливи. Пак срамни, но не въшки, а сливи.

© Константин К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??