desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
174 198
14.07.2008 г., 10:22 ч.

Срамът на семейството или г-ца Д в действие 6 

  Проза » Хумористична
908 0 2
8 мин за четене


Трета сутрин слънцето хвърляше закачливо лъчите си  в леглото на г-ца Д. Трета сутрин тя изпитваше неописуемото удоволствие да се събужда в селската къща на г-н Н и да не мисли за нищо.
В тази трета сутрин обаче слънчевата ласка беше придружена от несвойствен шум под завивките на г-ца Д. Тя се изправи бързо в леглото, разгонвайки последните мързеливи акорди на съня. Ами да, или полудяваше бавно или наистина нещо скимтеше в завивките. Тя дръпна бързо шалтето и от там се подадоха две ухилени муцунки, а задъхан сетер се хвърли с майчинска загриженост към тях. Вратата се отвори с трясък и двете хлапета се нахвърлиха с писъци на щастие върху майка си. Все още шокирана, г-ца Д търсеше отчаяно г-н Н в цялата обстановка. Той се показа ухилен на вратата:
- Харесват ли ти?
- Кое? - попита крайно несигурна тя
- Това са борзойчета, подарък от мен, за теб. Винаги си умирала за хрътки, сега имаш две... И един сетер...
Г-ца Д се усмихна с цялото чувство на задоволство, което се съдържаше в нея и скочи от леглото, решена да разходи всичките си питомнци. 20 минути по-късно тя изхвърча, почти отнесла г-н Н, влачейки едва проходилия си син и обърканите бебета-хрътки. Останалите я следваха на собствен ход.
Вечерта се спускаше хладна и омайна. Всички бяха уморени и доволни след ден, прекаран на поляните на Рила. Г-ца Д паркира в двора и започна да пренася бебета и деца. Само сетерът се устреми като стрела към кухнята, сядайки послушно, за да си заслужи вечерята. Г-н Н се появи, за да помогне. Половин час по-късно г-ца Д слезе в трапезарията, за да вечеря, а там...
Пред чаша уиски стоеше съвършеният принц, с който г-цата беше прекарала не една и две нощи на сън. Дълбоки, сини очи я оглеждаха нахално, плътни устни отпиваха от чашата, карайки гърлото и да се стяга...
- Запознай се с г-н А... Но всъщност той е достатъчно известен и мисля, че го познаваш. Парадоксалното е, че той от дълго време искаше да ви срещна, защото, вярваш или не, неговата история е досущ като твоята.
- И колко деца имаш от различни жени? - изтърси ни в клин, ни в ръкав г-ца Д.
- Не знам със сигурност - каза г-н А и започна да се смее с пълно гърло - За всеки случай за двете, за които знам, полагам грижи.
Голямото мартини вля малко силици в обърканата г-ца. Двата мъника-борзои се бяха настанили вече удобно в топлата прегръдка на дивана и доволно цирикаха, облегнати в господарката си. Сетерът ги гледаше любовно, но стоеше на страж в краката на стопанката си.
- Г-н А реши да се отбие при нас да ни прави компания в остатъка от ваканцията си. Той завърши едно доста дълго и изнурително турне и твърди, че ще се чувства щастлив и отпочинал с нас.
- Аз не готвя, пак наникъде отсече г-ца Д
- Аз и не очаквам това - усмихнаха се двете сини очи - ние с г-н Н сме тук, за да служим вярно на нашата дама и нейната свита
Г-цата беше ужасена от държанието си. Рядко и се случваше да говори толкова несвързано. През остатъка от вечерта беше решила твърдо да мълчи. Телефонът обаче вече нервно звънеше. Г-ца Д погледна уморено, беше най-първият и съпруг. Излючи го почти невъзмутимо и се обърна към синеокото съкровище, което беше открила случайно вдън провинцията.


Дните летяха шеметно. Г-н Н виждаше, че се заражда нещо ново между две изстрадали сърца и се хвърляше все по-самоотвержено в забавления с децата и палетата, потушавайки собствената си болка. Г-ца Д цъфтеше. Тя преоткриваше изгубената си любов и пееше от щастие. Г-н А и отговаряше със същата искреност и прямота. И двамата след това споделяха надълго и нашироко с г-н Н, а той не спираше да се диви на таланта си да събира души. Всяка вечер, когато оставаха сами, г-н А вземаше китарата и пееше за г-ца Д. Той беше звезда, а тя беше безкрайно поласкана, че пее за нея. Той композираше... Пак за нея... А слънцето грееше все по-ярко и спояваше все повече душите им една към друга.


Големият град посрещна г-ца Д с неприкрито неодобрение. Тя се почувства отново нещастна и изгубена. Несигурна... А призраците от миналото се завръщаха, за да я нараняват. Беше открила къщата на мечтите си, на брега на езеро и бързо бе уредила покупката. Успоредно с това се нае с амбициозния проект да вземе живота си ръце и най-после да заработи за себе си. Г-дата Н и А стояха кавалерски зад гърба и. Дните се нижеха от импресии в дълбоки депресии. Г-ца Д продължааше да отказва категорично да сподели леглото на г-н А, а той, за нейно нещастие, продължаваше търпеливо да чака. Вестниците бяха започнали да бълват вече клюки за новото завоевание на г-н А. Така до онази паметна вечер, когато...
- Скъпа, наистина не мога да издържам вече - това беше г-н А.
- Сега бутилката ли говори в теб? - изтърси г- ца Д.
- Не, мила, ако не си забелязала, аз съм мъж!
„А аз съм жена, мама му стара„ си помисли нервната г-ца и повлече г-н А към новите си покои, в новата си къща. Дрехи валяха покрай благодарните погледи на двете млади хрътки, които с възторг ги правеха на парцали. Играта им прерастваше във вакханалия на луда радост, докато сетерът се беше настанил на входа на вратата им, за да се наслади на любовното представление. Дъвката, озовала се пред муцуната му, беше като неочакван бонус. Той започна да мляска широко, докато наблюдаваше борещата се прелест под чаршафите. Спря, когато джвакалото залепна за дясната му буза и той нещастно регистрира, че ножицата ще играе на другия ден. За сметка на това стенанията стряскаха съня му през цялата нощ. На сутринта беше съсипан. Видя му се, че любимата г-ца Д е по-слаба от всякога и почти се беше претеснил, преди да види г-н А. Та той залиташе! Приличаше на немощна кора от лимон. А лицето му грееше в някакъв неестествен блясък. Преди още сетерът да беше успял да избяга, чинии се посипаха от масата и двамата луди бяха отгоре и отдадени един на друг върху нея. Това, което правеха, дори според сетера не беше пристойно за детски очи. Така че подгони кутретата към градината.
Ден, два, вече месец продължаваше тази лудост. Сякаш край нямаше. Г-н Н се притесняваше за приятелите си. Не ги виждаше, рядко ги чуваше и все ги хващаше в неудобен момент, до деня, в който...
- Ще се женя! - г-ца Д пищеше в еуфория в слушалката.
- Баси майката!
След 10 минути...
- Брат, не мога, ще се женя за нея, не мога да рискувам да я вземе някой друг! - г-н А говореше бързо и развълнувано
- Ебаси майката!
Г-н Н се отпусна на стола замислено, а след това обяви в ефир, че надеждите на много момичета умират в този ден... Г-н А е официално сгоден.


Шеметната сватбена подготовка беше в разгара си. Г-ца Д се шмугваше ту в една, ту в друга безумна рокля. Оглеждаше се в огледалото, а после ядно я смотаваше в краката си. Беше седмият магазин, а тя така и не беше открила нищо, което да не я прави да изглежда като разтревожена, кудкудякаща квачка. Телефонът и звънеше постоянно. Звънеше, докато г-н А не го погуби с чука за пържоли, а малките борзойски изчадия не заровиха остатъците му в градината. Настана безоблачен покой и предсемейно щастие. Всичко щеше да е прекрасно, ако ревността не душеше безмилостно горката г-ца Д. Освен ревността и тази неописуема несигурност в безоблачния и трети брак.
Във времето на сватбената си подготовка младата бивша провинциалистка се нае с тежката задача да се прави на частен детектив. Тя отказваше да повярва, че г-н А има N на брой срещи с млади жени, както откзваше да повярва, че успява да изпие силиците нощем на този великолепен екземпляр. И въпреки че той ежедневно се кълнеше, че тя е имала тигри в рода си, г-цата не вярваше, и не вярваше...
Стоеше в колата и ядно си гризеше кожичките на поредния светофар. Новото субару беше профучало преди малко порай нея. Жълто и... Зелено. Г-ца Д натисна газта до дупка. Чистият глас на хондата изрева и тя се втурна напред със всичките си 140 коня. Докато не спря в синия задник на лъскавия галеник на нейния годеник. Той гледаше изумено в огледалото бъдещата си жена. Слезе от колата и в минутата, в която г-ца Д беше сигурна, че с нея е свършено...
- Добре ли си, миличка? Всичко наред ли е,  удари ли се?
Г-ца Д подсмърчаше театрално, хващайки на фокус с едно око измъкващата се от колата жена. Бесовете я държаха за гърлото, но продължаваше да се свива в ръцете на своя любим.
- Добре съм, скъпи, колата...?
- Нищо няма, миличко, тенекии, ще я оправим...
- А дамата с теб? - въпросът зависна за секунди като нещо, което никога не трябва да виси в един мъж
- Запознай се с менажера на групата, крайно време беше. - г- н А я поведе към ошашавената жена.
„Тя е стара, по дяволите!" разкаяно си помисли г-ца Д. И как, по дяволите, от всички коли на кръстовището изникна точно той? За да се блъсне в него... Г-ца Д се усмихваше извинително и благодареше на всички богове, че г-н А не е разбрал, за пъклените и кроежи.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??