Среднощни съобщения на телефонния секретар
Мъжът в леглото ѝ вече спеше, когато д-р Борислава Борисова тихо се изправи и се насочи към съседната стая. Седна до телефонния секретар, чувството на безпокойство се прокрадваше в съзнанието ѝ. Натисна копчето, за да прослуша съобщенията.
– Имате три нови съобщения! – обяви електронният глас на секретаря.
Д-р Борисова натисна бутона. Първото съобщение започна със звука на телефонен шум, от който ѝ настръхна кожата.
– Здравейте, д-р Борисова... обаждам ви се, защото ми казахте да ви звъня по всяко време, когато усетя... когато почувствам... е, знаете, „онова“ нещо... Обажда се Чочо, онзи, който изкла кокошките на съседите си. Днес усещам, че нещо ще се случи. Нещо... или някой... взима контрол над тялото ми. Все още не съм се предал, но... – „Тииит“ – съобщението прекъсна внезапно.
– Край на съобщението. – съобщи гласът на секретаря. – Имате още две нови съобщения.
Сърцето на Борислава се сви. Натисна бутона за следващото съобщение. Гласът на Чочо се върна:
– Пак съм аз, Чочо. Вече намерих оръжие – нож. Нямам друг избор, ще я убия. Утре е Вси светии... празникът на мъртвите. Ще ги почета по своя начин. Ще я разрежа. Ще извадя вътрешностите ѝ... – „Тииит“.
– Край на съобщението. – отново съобщи гласът. – Имате още едно ново съобщение.
Психиатърката вече усещаше студена пот по челото си. Треперейки, натисна бутона за третото съобщение.
– Докторке, не успяхте да ме спрете. Вие сте като всички останали – казвате, че ви е грижа, че ще ми помогнете, но... ето, аз я заклах. Заклах тиквата и извадих вътрешностите ѝ. А сега идвам към вас... – „Тииит“.
– Нямате повече нови съобщения.
„Тън-тън...“ – звънеца на входната врата отекна в мрачната тишина...
Костадин Койчев – Kovak
21.10.2024г.
...писано по предизвикателство на тема "Тикви" в Strangelings
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Койчев Всички права запазени
