Седя и чакам. Нервно поглеждам часовника си. Вече е осем и петнадесет, а нея още я няма. Къде ли се губи? Отпивам от виното и паля поредната цигара. Ръцете ми треперят от страх дали ще дойде. По дяволите! Разлях малко вино върху перфектната бяла покривка. Келнерът за пореден път идва да ме пита дали ще чакам дамата или да ми сервира предястието. Защо още я няма? Из главата ми се гонят какви ли не мисли и всяка е по-странна от предишната. Дали не се е отказала? А може да ù се е случило нещо по пътя за насам. Дано е добре. Чувам, че вратата се отваря и веднага поглеждам с надеждата, че ще влезе онзи прекрасен ангел. Оказва се, че е някакъв дебел мъж на средна възраст. Ами ако просто не иска да дойде? Не е невъзможно, тя няма как да се свърже с мен, за да ми каже. Какъв глупак съм! Защо повярвах, че това прелестно същество ще приеме да вечеря с жалък тип като мен?! Тя е много повече и заслужава много повече от някой като мен. Ето, свещта почти изгоря, а моята дама все още не е тук. Стомах ...