Среща
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=157815
Вятър черни къдели развлача,
вятър нишки дъждовни преде
и край мене в капчуците плаче!
Не дойде!
Не дойде!
Не дойде!
Не се сърдя, любимо момиче!
Аз разбирам - дъждът те е спрел.
Тоз от двамата, който обича,
е дошел!
Владимир Башев
И пак се връщам години назад във времето. В девети клас съм и сме в студентски град събрани за цял месец през ваканцията, не помня точно за какво. Но както винаги, на военно дело, на бригада или на друго мероприятия, аз все ще имам късмет. Аз или ще вдигна температура първия ден, а през останалото време ще си лежа и другите ще се грижат за мен или ще има познат шеф или нещо друго ще изскочи. Помня, че се запознах с много шашави момичета и се заливахме с тях от смях, докато други сваляха гаджета. Веднъж ни водеха на дискотека под строй. И в това време дошъл един мой познат да ме види. То почти всички приятели идваха да ме навестят, за да не ми се види гаден престоя. Този познат е много готин тип, изтупан по последна дума на модата. Пита за мен. А ние бяхме три момичета с едно и също име. За да уточни, той казва: Ами тази с големите сини, изразителни очи. Казали му да ме изчака, че скоро ще се върна. Този мъж е десетина години по-голям от мен. Всички си припадаха по него, но моят девиз тогава беше: Дори ако всички, аз - не! Обещала съм му да го чакам този ден, за да се видим, но съм забравила. С толкова интересни нови хора се запознах, че...забравих за красавеца. Е, дочака ме, но... какво от това, аз бях на друга вълна. Връщам се от дискотеката хванала за ръка друго момче и се заливаме от смях. Моят обожател ме посреща с думите:
- Е, такова не беше ми се случвало!
- Е, винаги има първи път! - му отговарям - И се радвай, че е това, а не нещо по-гадно!
Гаджето ми веднъж по това време ме чака четири часа. Като пристигнах на срещата той се хвана за главата. Аз разбира се му се извиних за закъснението, и му обясних, че ми влезе грим в окото и трябваше да се мия и наново да се гримирам. Добре, че имахме среща в едно кафене, иначе... Ще ме чака, ама друг път. Ама ме чакаше, той май ме обичаше истински. И аз си го обичах по моя си начин.
Пак през този период в компания ме запознаха с едно момче. И пак тая наша момичешка истерия: «Тоя е върха!» Е, като чуя за някой да се говори така, веднага губя интерес. Всички наопаки, аз още по! И той ми тупа среща. Всички ми завиждат за късмета. На кой точно, че не се сещам? Отивам аз с бодра стъпка на срещата, леко закъсняла - пет минути. Това за мен е равносилно на подвиг. Няма никой. Заставам и чакам. И хич не ми пука, ако някой ме гледа и ми се смее, че момчето ми е вързало тенекия. Стоя пет-десет минути, няма го и си тръгвам. На другия ден той „случайно" минава покрай нас. Аз веднага го питам:
- Като определяш срещи, защо не се вестваш на тях?
- Аз бях.
- Ха, шегичка, нали?!
- Не, наистина бях. Аз чакам гадже две минути. Една от любов и една от уважение.
Така, значи щом ми е тупнал среща съм му гадже и охо... той вече ме обича и уважава. Интересно. Веднага му обясних с мои думи, че ние не можем да сме гаджета, защото... две минути... Препоръчах му да си намери англичанка или да му дам адресите на припадащи по него примадони. Гаджета не станахме, но станахме приятели. За приятел става.
И да си дойдем на думата за срещите, които нараняват. До тук вятър ме вее на бяла кобила. Момчетата ми определят срещи, може би ме харесват, не мога да разбера защо, но... В студентски град всяка вечер си правехме забави и едно момче от квартала идваше почти всеки ден и се сприятелихме с него.
Една вечер, той ме извика встрани и ми предложи на другия ден да се срещнем в шест часа разбира се вечерта пред моя блок и да ходим сами да пием кафе. ЗА НЕГО ТОВА Е БИЛО ПОКАНА ЗА СРЕЩА, а за мен просто пиене на кафе в по-камерен състав. Аз изобщо не съм забелязала, че той ме гледа влюбено, че изобщо ме гледа. Мислела съм, че той така си гледа по принцип. Много съм била захлупена. Добре, че приятелките са ми казвали: «Не виждаш ли онова момче, как те гледа?!» Е, що пък трябва да гледам точно в тая посока като купонът е в срещуположна? И така на другия ден - петък, аз се качвам при шефа на лагера, който ми е познат и го моля да ме пусне да се прибера вкъщи за събота и неделя и той какво да ме прави, ме пуска. Да обаче, може и да закъснявам за срещи, но по принцип ходя. Сещам се аз, че съм обещала на това момче, май Любчо се казваше и казвам на приятелката ми в шест да слезе пред блока и да ме извини, че спешно нещо ми се е наложило. А тя, милата, лудо влюбена точно в него и ми казва:
- Ама как така няма да отидеш, не ти ли харесва?
- От къде да знам дали ми харесва, нито сме говорили... той само стой при нас мълчи и се усмихва. Един от компанията и толкова.
- А пък аз съм луда по него.
- Щото си си луда изобщо. Ето ти пръста на съдбата! Отиди на срещата, кажи му нещо и после седнете да пиете кафе. Той ще ми се разсърди за постъпката и... хоп, вие ставате гаджета.
Да ама... Отишла тя милата и отдалече го видяла да стои на уреченото място с букет цветя в ръка. Като наближила, той скрил букета зад гърба си. Обяснила му тя ситуацията, извинила се от мое име и... момчето пребледняло и хвърлило букета с ярост на земята. Не последвала среща по моя сценарий. После като не ми поднасяха цветя на всяка среща се сещах за него и смятах, че това е моето наказание за нехайството ми. И чак сега след като прочетох стиха на Ангар и се сетих за стиха на Владимир Башев се замислих. Чак сега!!! Момчето ме е харесвало, определило ми е среща и може би цяла нощ не е спало, мечтаейки как и какво ще ми каже. Може да е стигнал в мечтите си и по далече някъде във времето и аз... с лека ръка съм му разбила сърцето. И ми стана мъчно наистина. Ето как без да искам съм причинила болка на някого, който не заслужава. И това е защото не сме били включени на една и съща вълна. Добре де, не е ли забелязал, че аз съм... шемет, та си е мечтал за мен? Как може без кръчмаря да си правиш сметките? Значи може., а не трябва. А иначе питайте ме дали съм добра. О какви ще ви ги заразказвам...не ви е работа да ме слушате. Аз на никого през живота си нищо лошо не съм направила! Ама ето, че... Една несъстояла се среща и куп разбити мечти. И нищо лично. Нито съм искала да го обидя, да го нараня, а какво ли му е минало през ума?! И си мисля, че... кой каквото сам си направи, никой не може да му го направи. Градил е въздушни кули, смятайки, че моята усмивка или добра дума са се отнасяли лично за него, а не по принцип, че така се държа с всички. За това - не приемайте всичко, което се случва около вас, твърде лично. Питайте по-добре, защото с питане... ехей, ей я къде е Америка!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Надежда, много ти благодаря!!!
-
Харесва ми стилът ти!
(за писането говоря) -
Замисли ме, Ангар! Ена, а аз ти се покланям!
-
Шапка ти свалям за чувството ти за хумор и интелекта, с който го поднасяш...
Очарователно е!!!
За мен това е най-добрия начин да се живее - да откриваш мъдростта със смях
Прегръдка и от мен!!!
-
"Има хора, които
вечно някъде някого чакат.
Има хора, които
вечно някой ги чака!"
Нямаш си представа колко трябва да бъдеш щастлива от това, че си от втория тип! -
Мариники, нямаше да е лошо и със същата визия, ама...Прегръдки!!! Таня, пролетно настроение ти пожелавам!!! Ице, ще разкажеш като се видим!!!
-
Върна ме доста назад в годините и не чак толкова...
Сетих се за многото пропуснати и оползотворени възможности. Благодаря ти, Светле!!! -
Удоволствие си!
Добро утро и усмихната седмица! -
ех...нощем и след години нещата изглеждат по друг начин...
ако някога се върнем пак там...нека да сме със сегашния акъл...
Светлинка си ти...Лажова...нощем си като звездичка...с обич за теб... -
Креми, очаквам с нетърпение!!! Г-н Георги, значи помъдрявате! Усмихна ме коментара ти!!! Само ще те помоля след време ако...стигнеш до три часа, не сваляй на три минути.! Късмет!!!
-
заради очите е ... разглезена история
иначе - да, проектирал съм такива кули ... хлапашки... не е гот
и сега го правя ... с разликата че преди ако ми държеше влага събарянето й... 3 години ... после по 3 месеца ... напоследък го докарвам до 3 дни ... -
Ех, Светланчик... пак назад във времето...
Скоро ще те гушкам! -
Кадир, ще те удуша! Само се чудя дали от прегръдки или само с два пръста. Ще разбереш. Ей, момче и жените са хора, когато не са намръщени, така да знаеш! Мая, в първия момент...си казах: О, това ще е бестселър, но...Я първо да се пенсионирам, че като започнем с теб, леле! То на мен един ден ми е цял роман, а за теб, не ми се мисли! Светлана, много се зарадвах, че те зарадвах! Петинка, мисля точно това да започна да правя, но дали от бебенце каквото помня или наопаки да връщам лентата. Георги, благодаря ти от сърце! Весела, аз изглежда много съм отказвала, та сега...кой ли ще ме покани на среща?! Само десетина души на ден и аз докато реша точно с кой...и айде пак на кръчма с приятелки. Човек май като остарява не помъдрява, а си остава такъв, какъвто си е бил...Готин, като нас, завинаги!!! А животът е това,което ни се случва,когато ние мислим друго... Маргарита, ако осъзнаем това, ще живеем пълноценно, а не сякаш сме вечни. И важното е съзнателно да не нараняваме чувствата на другите...поне. Светослав, твоят коментар ми припомни част от стих на Светлана Йончева
"Животът е с грим, с рубинени сенки
с по-хубави багри е всеки нов час,
но нека за миг под грима да погледнем
какъв ще изглежда животът тогаз!
Благодаря ти! -
Много добър разказ. Хареса ми. На колко много хора не сме обръщали внимание, а може би е трябвало. Какъв ли щеше да бъде тогава живота ни? А Видрица е много права. с усмивка!
-
КАКВОТО ИМА ДА СТАВА-СТАВА..
Но ние не знаем Лажова.Кроим планове,стоим на срещите с чувството на съдбовност,правим си спомени...
А животът е това,което ни се случва,когато ние мислим друго... -
От всеки твой разказ човек си изважда някаква поука!
Ей за тва те обичам!!!
А ти, да не си посмяла да спреш да пишеш... мемоарите си!
Щото те четем!!! -
Ами зарадвах се! Хубавото на младостта е, че "все така става" както обичат да казват едни хора, на които съм принудена да пиша оценки...Много се зарадвах! Поздрав!
-
стига вика, още чувам как няма да ти хареса, като това е писано по преживяно, а преживяванията са ехеееее... Лажовни
драга ми Смехурке, трябва да седнем и да напишем многотомни съчинения по преживени случки с тема за размисъл и подчертан извод
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
