1.04.2006 г., 12:01 ч.

Среща с морето-3 

  Проза
990 0 0
4 мин за четене
Телефонът настойчиво звънеше,Ния вдигна и гласът отсреща и каза
-Здравей,Ния!
-Павле ,ти ли си?
-Да ,а ти как си?Какво стана с теб?
-Добре съм,а ти къде си?
-Как къде, тук при морето.Не съм те чувал от есента,затъжих се за теб.
-Все още ли си там ,където беше отседнал?
-Тук съм Ния,да тук.Много искам да те видя,но това едва ли е възможно,затова ти се обадих,поне да те чуя.
-Ще ти се обадя по късно,малко съм заета сега.Чао Павле и дочуване.
Ния затвори телефона и се замисли.Гласът му звучеше странно и тъжно.
  Тогава след изложбата Павел искаше да я почерпи и до късно разговаряха.Началото на есента и края на лятото едно междувремие.Два сезона,които се застъпват .Вечерта бе топла и приятна.Ния четеше в очите му ,от които бликаше нежност и топлина.Той леко докосваше ръката и ,после се усмихваше като дете,което сякаш се извинява за непохватноста си.Тя му бе обещала през зимата да го посети,ако има тази възможност,но такава нямаше.Зимата бе дълга и студена.понякога си мислеше за него,за усмивката му,но спомените избледняваха с дните и отминалите месеци.Когато тя си тръгваше той я гледаше умолително и нежно,безмълвно я моляше да остане при него за през ноща,но Ния трябваше да се прибере в дома си.
-Нали ти казах,Павле-не се влюбвай в мен,недей!
-Защо ,защо Ния?
-Не искам никой да страда.
Той я изпрати до таксито,тя обеща отново да се срещнат,да се чуят.Но не му се обади нито веднъж,понякога много искаше,но размисляше и се отказваше.
Погълната от спомени ,изведнъж взема решение,което дори я стресна.Имаше малко скътани пари,ще отиде до морето,какво пък,понече да му звънне,но се отказа.
Имаше влак след 2 часа,набързо се приготви,изпи едно кафе на гарата
влакът спря на перона и Ния се качи.пътуването бе дълго ,но тя си носеше книжка,която разбира се не чете,а само я държеше в ръката си,а мислите я унасяха там на брега,пред погледа и се плъзгаше морето .
Когато слезе навън се бе смрачило.Искаше и се да слезе до брега,но размисли и пое пътечката до къщичката в която Павел бе наел от близо 2 години.
Застана на прага ,леко почука,изчака и натисна дръжката на вратата.
Лъхна я мирис на бои,навярно е ресувал си помисли тя,погледна в ъгъла където бе леглото и го видя.Той спеше,тя се приближи и се спъна в бутилка която се затъркаля из стаята.Но той не се събуди от шума.
Застанала по средата на стаята Ния огледа големия и просторен хол и картините окачени по стените.Имаше много нови картини,а една висеше там над леглото,на нея бе тя усмихната с разперени ръце,които се удължаваха в криле.Господи ,какво е това -си мислеше тя и бавно и плахо запристъпва към леглото.Павел се размърда и тихо прошепна
-Ния,Ния...
Той повтаряше името и без да си отваря очите,спеше ,сънуваше нещо и бълнуваше.Ния се приближи ,седна на леглото ,сложи длан на челото му ,той гореше целият.Наоколо се носеше дъх на вино,навярно е пил и е заспал си мислеше тя.Наведе се с устни да докосне челото му за да разбере дали е висока,така правеше с детето си.Той си отвори очите и я прегърна.
-Толкова дълго те чакам,легни,легни до мен!
Тя събу обувките си ,извади от чантата си Фервекс разтвори го и му дада да пие.После му даде и аналгин и надигна главата му да го преглътне с вода.
Тоя я целуна по бузата,а после по шията.
-Обичам те,Ния!
Впи устни в нейните бавно и плавно,зацелува я нежно и страстно.Ния потъна в една симфония от звуци и цветове.Сякаш вълни докосваха тялото и,галеха я с онази докосваща и пречистваща сила на водата.
Не помнеше кога той свали дрехите ,не помнеше какво му е казала,какво той и говореше.Тя потъваше в един нов и непознат свят изпълнен с милувка.А в разгара на любовта си той я молеше за нещо,което не разбра.После затвори очи и заспа.Ния лежеше до него,сълзите и се лееха на поточета,тя не ги избърса остави ги да си текат.Толкова щастлива и обичана никога не е била.Толкова истински любена никога никой не я е любил.Обърна се към него и тихо каза
-И аз те обичам!
Замилва лицето му с онази любов,която е крила във себе си,която е чакала да бъде отключена.
Температурата му бе спаднала.Той спеше непробудно ,но спокойно.
Ния се облече,проветри стаята,махна своите  фасове от пепелника.Целуна го нежно по челото и тихо излезе от стаята.
Спусна се по пътечката и след малко се озова на брега.Морето се ширна в целия си нощен блясък.Потопените светлини искряха и водата сияеше.
Седна на мокрия пясък ,взе в шепи лицето си и се заслуша в морето.Вълните сякаш и шептяха-забрави,забрави........
Съмваше се ,тя се надигна и се сбогува с морето с поглед го погали и се усмихна.После си взема такси и навреме стигна до гарата.Качи се във влака,изключи телефона си и наметната с якето си се отпусна на седалката.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??