Сигурно е било някъде 1974 или ' 75 година. Със сигурност още не ходех на училище, но и не бях прекалено малък.В ероятно съм бил на 5-6 години.Т ака или иначе събитията от онези дни на моя тепърва оформящ се съзнателен живот и до днес, са толкова ярко запечатани в паметта ми, че без затруднения по всяко време и на всяко място дори с отворени очи мога да ги извикам отново на повърхността на съзнанието си. И те ще изплуват така, както изплува труп на повърхността на сравнително топлата вода. Защото, ако е студена, този труп ще си остане под водата толкова време, колкото е необходимо. А когато слънчевите лъчи погледнат благосклонно към осквернената наша земя видяла какво ли не през хилядолетното господство на човека над нея и водата се затопли, този труп ще изплува - подут, грозен, плашещ.
Детството ми ли?!
Ами то си беше едно съвсем обикновено детство. Както най-често се изразяват хората - светло, безоблачно и щастливо. Нищо не вещаещо наближаването на черния облак, надвиснал така некане ...