Сряда вечер

Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.

Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава... не трябва да го правя. Не мога да се преборя с тази нужда. Болна съм... Дори в този момент - мелодрама! Павел все ми го натяква: “Понякога те хваща мелодрамата”; “Чувствам се като герой от  телевизионна драма  във връзката ни!”. Тогава аз се разбеснявам: “Тогава си тръгни! Няма нищо по-лесно!”. Само че знам, че не е така и за двама ни.

-         Отново съмнения и угризения – продума сянката до прозореца.

-         Отново лесна за разбиране - аз се усмихвам вяло. – Нима ти никога не се питаш дали е правилно?

Питам без интерес. Знам отговора: “От две години всяка сряда вечер прекосявам целия град, за да дойда тук. Спомняш ли си първия път, когато определихме тези срещи? Предложението беше обмислено - плюсове и минуси. Не съжалявам, не се страхувам от чуждото мнение.”

Дигам глава и почвам да разплитам сложната си прическа, правена пред огледалото под строгия поглед на Павел. След няколко мига косата се спуска свободно и грациозно до раменете ми. С това всички угризения и задръжки падат и се разкъсват на парчета, които в края на нощта ще залепя и ще занеса вкъщи. Връзките с главния ми мозък са прекъснати. Тялото не слуша разума и това ужасно му допада и му се отдава.

Приближавам се до силуета. Той ме обръща с гръб към себе си и разкопчава ципа на бялата ми рокля. Мъжът се усмихва на иронията с неговата особена секси крива усмивка и знам, че се обичаме по мазохистичен, мелодраматичен и егоистичен начин. И вече няма значение дали той е най-добрият приятел на Павел, съпруг на моята най-добра приятелка, мъж, който в реалния живот ме ядосва или човекът, който почти развали сватбата ми. Той е принцът-фантазия, който в този момент ме целува на места, за който Павел не знае. Ще ме пренесе на леглото и ще се слеем в едно, така както с никой друг не бихме могли.

В този момент ме наречете кучка, прелюбодейка, мръсница. Осъзнавам, че е вярно, но не ми пука. Стига да си имам сряда вечер.