Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава... не трябва да го правя. Не мога да се преборя с тази нужда. Болна съм... Дори в този момент - мелодрама! Павел все ми го натяква: “Понякога те хваща мелодрамата”; “Чувствам се като герой от телевизионна драма във връзката ни!”. Тогава аз се разбеснявам: “Тогава си тръгни! Няма нищо по-лесно!”. Само че знам, че не е така и за двама ни.
- Отново съмнения и угризения – продума сянката до прозореца.
- Отново лесна за разбиране - аз се усмихвам вяло. – Нима ти никога не се питаш дали е правилно?
Питам без интерес. Знам отговора: “От две години всяка сряда вечер прекосявам целия град, за да дойда тук. Спомняш ли си първия път, когато определихме тези срещи? Предложението беше обмислено - плюсове ...