Стаичка една
Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли!
Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заболя ме от празнината, вие вървете, настанявайте се. Но пак ви моля, леко със сърцето и ми го върнете.
Простете, не ви предложих нищо. Имам само бурканче тъга и шишенце сълзи. На дали бихте опитали от тях, но все пак. Хей! Полека, там нещо червеней. Момче, поспри, наведи се, виж какво е. Сърце! Моето ли е?! Донеси да видя.
В стаята ми днес бе влязла любовта. Добре си ми дошла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Христова Всички права запазени
