dust-in-the-win (Пламена Христова)
65 53
22.09.2013 г., 20:29 ч.

Стаичка една 

  Проза
447 0 3

Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли!

Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй  „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заболя ме от празнината, вие вървете, настанявайте се. Но пак ви моля, леко със сърцето и ми го върнете.

Простете, не ви предложих нищо. Имам само бурканче тъга и шишенце сълзи. На дали бихте опитали от тях, но все пак. Хей! Полека, там  нещо червеней. Момче, поспри, наведи се, виж какво е. Сърце! Моето ли е?! Донеси да видя.

В стаята ми днес бе влязла любовта. Добре си ми дошла!

© Пламена Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??