Двамата мъже се настаниха в самолета, но не забелязаха, че две седалки назад седна мъж, със среден ръст, кестенява коса, кафяви очи, облечен в тъмносин костюм. Той определено се интересуваше от тях!
Самолетът излетя.
- Как смяташ да я открием?
- Не зная, чичо Никос, не зная, но все ще измислим нещо! - отвърна Джак. Обърна се и се загледа през прозореца.
След няколкочасов полет самолетът кацна благополучно на острова.
Наеха си джип и се настаниха в малък хотел на брега. Мъжът с костюма ги последва и не изпусна нищо!
Джак гледаше през прозореца вълните на плажа.
- Откъде смяташ да започнем?
- Не зная... Мисля да се поразходя по брега и да сложа мислите си в ред...
- Чудесна идея, а аз ще поразпитам наоколо.
- Внимавай, чичо Никос, трябва да сме много предпазливи! - двамата мъже се разделиха. Джак тръгна по брега. Вървеше бавно и риеше мокрия пясък с крака.
- По дяволите! Как ще я открия? - мислеше си той - Островът не е голям, но не е и малък! Господи! Ами ако вече е късно? Ако са я убили? Не! Не трябва да го допускам! Тя е човешко създание и никой няма право да посяга на живота ù! Нямат право! Пък било то дори и заради техния Бог! - неусетно стигна до една лодка, издърпана на брега. От другата ù страна седеше рибар и чистеше мрежата си.
- Добър ден. - поздрави Джак.
- Дано да е добър, синко. Както за мен, така и за теб.
- Благодаря. Как беше уловът днес? Имаше ли риба?
- Бог ми помогна и днес да напълня мрежите си. А теб какво те води насам? - Джак погледна встрани. Понечи да каже нещо, но мъжът го изпревари:
- Много си угрижен, синко! Какво те мъчи? Да не би твоето момиче да те е разочаровало? Изглеждаш много влюбен и сякаш с разбито сърце! Не е моя работа… но ако мога да ти помогна… поне със съвет… - Джак реши да рискува.
- Не ме е разочаровала… Отвлякоха я… някъде на острова е и не мога да я намеря, не зная дори откъде да започна…
- Чакай, чакай! Отвлекли са я?
- Да…
- Тук много рядко стават отвличания! Ама ти сигурен ли си, че са я отвлекли?
- Да. Мен ме удариха и аз припаднах… а нея са я отвлекли…
- И… това стана на острова?
- Не, в Лос Анжелис, но я доведоха на острова.
- И как може да си сигурен в това?
- Бяха Таитяни!
- Хм… трябва много да я обичаш, за да я последваш чак до тук. Но нещо не мога да разбера… Защо ще я отвличат и ще я водят чак тук…?
- Скоро има празник в чест на бога ОРО… - вметна Джак.
- За Бога! Момче! В какво сте се забъркали с твоята приятелка?! Защо не ми каза по-рано?
-Тя е дъщеря на вожд. - възрастният мъж потърка брадата си. Погледна Джак в очите и каза:
- И представа си нямаш какво може да ù се случи!
© Милена Карагьозова Всички права запазени