8.08.2012 г., 16:49  

 Старата къща I\/

806 0 1

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

  С времето започна да се усеща отсъствието на съпругата на собственика. Духът, с който тя насищаше къщата, вече го нямаше. Заедно с жената си беше отишла от кръчмата и предишната атмосфера... С напрежението между тях и скандалите бившите съпрузи бяха отблъснали редовните посетители. Те си намериха други места, които да посещават и избягваха кръчмата. Клиентелата се промени. Започнаха да я посещават алкохолици от квартала, наркодилъри, наркомани, моряци, сводници, проститутки... Собственикът се опита първо да ги прогони, но опитвайки се да преодолее трагедията в живота си, постепенно започна да пие и много скоро за него вече нямаше никакво значение кой посещава кръчмата. Той стана раздразнителен, заядлив към клиентите и на няколко пъти предизвика сбивания. Разяден от алкохола и острите зъби и нокти на собствената си съвест, той се разболя и скоро умря... Между дъщерите също бяха настъпили раздори. С разпадането на семейството силната духовна връзка, която те изграждаха постепенно и съзнателно през годините, беше разбита. Израствайки заедно като неразделни и най-добри приятели, помагайки си във всичко, споделяйки болките и радостите, всяка от тях беше заела различна страна в разпадането на семейството. Едната остана при бащата, другата заживя с майката. Смъртта на кръчмаря отключи ръждясалата порта между сестрите. Стари случки и детски спорове, отдавна забравени, спотаеното съперничество между двете през годините, борбата за спечелване на любовта и вниманието на родителите, се появиха като призраци от миналото и застанаха между тях. Към тях бяха добавени взаимни упреци, обвинения и обиди за случилото се в семейството. В крайна сметка, изтощени и изнервени до краен предел, дъщерите прекъснаха всякаква комуникация помежду си и продължиха да "общуват" само чрез адвокатите си, потъвайки в бездънни съдебни битки за къщата. А междувременно, превърнала се в мълчалив свидетел на преминалия през нея „ураган“, старата къща бавно, но сигурно се рушеше; като възрастна, отслабнала жена, която постепенно рухва под тежестта на разочарованията в живота си и е натъжена от поведението на своите наследници. От място, където кипеше живот, тя се беше превърнала в руини, свърталище на плъхове, котки, улични кучета и бездомни хора. Беше спряло да бие едно от сърцата на града!... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...