Aug 8, 2012, 4:49 PM  

 Старата къща I\/ 

  Prose » Narratives
637 0 1
Multi-part work « to contents
1 мин reading

  С времето започна да се усеща отсъствието на съпругата на собственика. Духът, с който тя насищаше къщата, вече го нямаше. Заедно с жената си беше отишла от кръчмата и предишната атмосфера... С напрежението между тях и скандалите бившите съпрузи бяха отблъснали редовните посетители. Те си намериха други места, които да посещават и избягваха кръчмата. Клиентелата се промени. Започнаха да я посещават алкохолици от квартала, наркодилъри, наркомани, моряци, сводници, проститутки... Собственикът се опита първо да ги прогони, но опитвайки се да преодолее трагедията в живота си, постепенно започна да пие и много скоро за него вече нямаше никакво значение кой посещава кръчмата. Той стана раздразнителен, заядлив към клиентите и на няколко пъти предизвика сбивания. Разяден от алкохола и острите зъби и нокти на собствената си съвест, той се разболя и скоро умря... Между дъщерите също бяха настъпили раздори. С разпадането на семейството силната духовна връзка, която те изграждаха постепенно и съзнателно през годините, беше разбита. Израствайки заедно като неразделни и най-добри приятели, помагайки си във всичко, споделяйки болките и радостите, всяка от тях беше заела различна страна в разпадането на семейството. Едната остана при бащата, другата заживя с майката. Смъртта на кръчмаря отключи ръждясалата порта между сестрите. Стари случки и детски спорове, отдавна забравени, спотаеното съперничество между двете през годините, борбата за спечелване на любовта и вниманието на родителите, се появиха като призраци от миналото и застанаха между тях. Към тях бяха добавени взаимни упреци, обвинения и обиди за случилото се в семейството. В крайна сметка, изтощени и изнервени до краен предел, дъщерите прекъснаха всякаква комуникация помежду си и продължиха да "общуват" само чрез адвокатите си, потъвайки в бездънни съдебни битки за къщата. А междувременно, превърнала се в мълчалив свидетел на преминалия през нея „ураган“, старата къща бавно, но сигурно се рушеше; като възрастна, отслабнала жена, която постепенно рухва под тежестта на разочарованията в живота си и е натъжена от поведението на своите наследници. От място, където кипеше живот, тя се беше превърнала в руини, свърталище на плъхове, котки, улични кучета и бездомни хора. Беше спряло да бие едно от сърцата на града!... 

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??