liubomira97 (Любомира Герова)
69 245
17.04.2012 г., 14:27 ч.

Стареене 

  Проза » Други
859 0 7
1 мин за четене

Единственото, което правя от години, е да старея. Отдала съм се на този процес изцяло, сякаш от него зависи животът ми. А може би наистина е така. Усещам как с всяка секунда, една по една клетките ми се състаряват, изхабяват се и скоро им свършва годността. На тяхно място се появяват други, един вид новородени. Ала само за секунда. В следващата и те не са нищо повече от запътили се към собствената си смърт тела. Тялото ми остарява, всичко в него. Започва вече да омръзва. И самото тяло, и самият процес на стареене. Щом всичко в мен изгнива, чудя се кога ли ще бъде засегнато сърцето? Само него чувствам все още младо, крехко, съблазнително, тъй като всяко нещо ново и красиво те привлича, изящно по особен начин. Обаче вътре в себе си и то е грозно като всичко друго. Съдържащо избелели и износени от прекаленото припомняне спомени за далечни дни, в които тялото ми беше живо, изпълнено с надежда. Аз бях жива. Чувствах се така, и вярвах. В доброто, красивото, вечното. Но с времето тази вяра също остаря и погуби със себе си надеждата. Сърцето затова е все още туптящо, неспиращо. Защото съдържа в себе си спомените за онези времена. Те го крепят. Времената никога няма да се върнат, ала спомените не ще изчезнат. В такъв случай нищо не ми пречи да живея в спомени, изпълнени с вяра, истинска, силна и кипяща, докато всичко останало в мене бавно, къс по къс измира.

© Любомира Герова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Различните мнения за едно произведение на изкуството доказват, че то е оригинално, сложно и жизнено"
    Оскар Уайлд
  • Ужасно депресивно, не можах да дочета
  • Не искам да навлизам в спорове, тъй като нямам никакъв опит и не съм веща в тази област. Но нали всичко, написано в дадено произведение, е изказано от лирическия (който и да е той)? Наистина, изглежда малко странно и глупаво дете на 14 години да пише за такива неща като стареенето, но специално за този текст, не съм представила нещата така, сякаш се отнасят конкретно за мен.
  • A от чия друга гледна точка трябва да бъдат представени нещата...по принцип ???
  • В прозата не винаги е задължително гледната точка, от която са представени нещата, да е на този, който е написал произведението. По принцип.
  • Като прочетох ми се сви сьрцето,за това че и при мен процеса е такьв
  • Участниците във все още необособеният раздел " Детско творчество" поемат по трънливия, но примамливо проходим отстрани път...Стареенето?? Под премрежените, доброжелателни погледи на преждевременно остарелите...Кой дявол ви пълни главата с мисли за старостта? Как я познавате на тази възраст??
Предложения
: ??:??