Нейде, там, в дълбокото градско метро, отекваха познати звуци от цигулка. Мелодията беше някак нежна, тъжна, приятна, но на моменти сякаш дразнеше слуха. Музикантът не беше лош, но оксиморонът се получаваше заради треперещата му ръка, с която плъзгаше, вече не толкова умело, по захабените струни. Някои от хората минаваха близо до него, и ако случайно хвърлеха по един поглед, се запитваха кое ли е по старо - цигулката с цвят на почва или фигурата, която изпълнява призрачното соло. Пред изпокъсаните обувки на стария цигулар бе разположена захабена шапка с периферия, обърната наопаки. По дъното и блещукаха няколко малки монети и една смачкана банкнота. Сякаш всичко около стареца беше смачкано и безформено.
Фигурата на музиканта беше леко превита, но си личеше, че е свикнал да стои дълго време изправен. Лицето му издаваше някаква тежест. Бръчките и петната по кожата му наподобяваха белези, скрити под рядката сива брада. Носът му беше гърбав и някак си не точно в центъра на лицето. Но имаше ...