Старият полковник започна утринната гимнастика. Е, не като във военното училище едно време, когато това беше любимият му час. По къси гащета, по потници, в колона по един, свити лакти до тялото, бегом, бегом, бегом… И никакви отклонения на очите в неправилна посока – гледаш гуменките на тоя отпред и по тях се движиш. Няма нужда да кривиш поглед, да избираш накъде и как да бягаш. Старшината ръководи ритъма със свирката, ти трябва само да внимаваш да си в колоната и да не изоставаш. Камо ли пък да избързваш. С което да демонстрираш индивидуализъм и цепене от колектива.
После гимнастиката, точно и послушно изпълнение на упражненията, които показва днешният избраник. Малко завист, разбира се, към харесалия се на взводния, но пък това е добра основа да се напъваш, да се концентрираш, да влагаш всичко, та лейтенантът, седнал на дървената трибуна, да си отбележи фамилията ти и, може би, евентуално, май утре теб да посочи като водещ на гимнастиката…
Сетне е закуската, после в класното се водят ...