Лъчите на слънцето преминаваха през леко отворения прозорец на стаята ми. Нежно, като милувката на любим човек, галеха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Вдишах дълбоко от аромата на красивата утрин, мислейки си, че този ден обещава да бъде изпълнен с прекрасни моменти.
Облякох си леки дрехи и излязох навън. Тръгнах към парка, където почти всяка сутрин ходех да тичам. Природата ме успокояваше. Въздействаше на тялото и душата ми по един невероятен начин, който исках да усещам по-често като част от ежедневието ми. Затичах се по алеята вдясно, както обикновено. Музиката преминаваше през слушалките на телефона ми, влизаше в ушите ми и достигаше бързо туптящото ми сърце. Ароматът на благоуханни цветя ме обгръщаше и изпълваше с любов. Тичах около 10 минути, след това забавих ход, изкачвайки се по един стръмен баир. Сърцето ми не понасяше голямо натоварване. Не исках да му създавам проблеми. То и без това си имаше достатъчно духовни.
Наслаждавах се на природата около мен. След малко започн ...