Стаята ми. Стаята ти.
Мухи летят из стaята. Стаята ми. Стаята ти. Съзнанието ми, съзнанието ти. Прах и пепел. На пода в стаята ми. На пода в стаята ти. В очите ми. В очите ти.
Задавен крясък в гърлото ми. В гърлото ти. Като преглътнати сълзи. Като нещо лично, сподавено и задушено. Искам да го пусна. Искаш да го пуснеш. Не лети. Не може да лети. Никога не е могло и няма да може. Летенето е сила. Аз съм слабост. Ти си слабост.
И се задушавам. Като неродено дете. Дете, което би могло да е любов. Като гъсеница, която никога няма да е пеперуда.
Маслени бои разляти по пода ми. Маслени бои разляти по пода ти. Ръцете ми са корени, ръцете ми са плевели. А искаш цветове от мен, а нямаш цветове във себе си.
Изкривено лице... Изкривено лице с белези. Лице на жена - в съзнанието ми. В съзнанието ти. Искам да изтъркам цялата ръжда от тялото си. Цялата ръжда от тялото ти. Искам да изтъркам тялото си. Да изтъркам мислите си. Да изтъркам себе си. Да изтъркам теб.
Да изтъркам лепкавото...
Да прокарам път през себе си. Като със бръснарско ножче. С тъпи връхчета...
Обичам щурците. Обичам щурците под прозореца ми. Обичам тъгата им. Обичам тъгата ти. Мразя да обичам нещата. Мразя да обичам хората. Мразя да обичам въобще.
Не чувам музиката. Не я чувам. И теб не те чувам. И себе си не мога да чуя. А крещя. Крещя в кръв. Крещя болка. И треперя. И трепериш. От студ, от гняв, от слабост.
Сякаш шипове са пръстите ми. Ледени. И връхчетата - острие.
Сякаш бягам. Бягам. Спъвам се. И падам. Рани. Кървя. Кървя отвътре и отвън. Кървя за теб. Кървя за себе си. За себе си.
Мухи летят из стаята. Стаята ми. Стаята ти. Прах и пепел. На пода в стаята ми. На пода в стаята ти. И много кървави следи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
