СТОЛЪТ

- Какъв е смисълът това твое старо палто да бъде винаги върху стола, вместо в гардероба? – попита го внезапно и той първо дори не разбра въпроса, после свали очилата си бавно и се загледа в стола. Столът беше хубав, от старите, които живееха вечно, леко поолющен, поскърцващ, но на практика ненужно вечен.

- Така давам смисъл на стола – отговори.

Жена му беше свикнала с подобни отговори и изобщо с неадекватното му поведение; навремето за това го хареса. Той излъчваше нещо привлекателно,  диво и просташко – саморъчен дезодорант или просто не се къпеше редовно. Толкова я привличаше с тази миризма, че накрая тя отказа да се храни без да я усеща до себе си. Като резултат отслабна съвсем, а той най-сетне я хареса тъкмо затова и се ожениха: тя слаба и влюбена, той вмирисан и шантав.

- Този стол е от дядо ти. Наследство. Защо смяташ, че добива смисъл, когато е облечен с палтото ти?

- Въпросът ти е сложен – отговори, стана, загърна се с палтото и отиде на балкона да пуши.

Как може да й обясни, че смисълът на стола е споменът, който е оставил. Навремето дядо му все си слагаше сетрето върху стола. На никого не му правеше впечатление – този стол беше със сетре и толкова. Дядо му винаги взимаше сетрето от стола, когато отиваше навън да пуши или да храни стоката, а такето си вземаше от закачалката до вратата. Всичко беше наредено в тяхната стара къща – и сетрето, и закачалката, и такето, всичко имаше онзи достолепен и спокоен ред, който превръщаше къщата в дом. А сега – защо палтото ти е върху стола? Как би трябвало да бъде – столът да е върху палтото ли? И защо изобщо всеки си въобразява, че щом на него нещо му се струва нередно, то наистина е такова?

Когато отиде на работа, разбра, че го пращат в командировка. Дълга, ненужна и далечна командировка. Трябваше да вземе със себе си всички спомени, любови и разочарования, цялото минало, настояще и бъдеще, за да издържи толкова дълго време далеч от дома си. Това бе прекалено тежък и обемен багаж, щяха да го върнат на летището с него, затова взе подръка само няколко спомена и една книжка за приспиване. Какъв беше смисълът от тази командировка? Никакъв. Просто го пръждосваха от време на време, за да забъркат през това редовните си каши, шефовете да откраднат от фирмата, каквото могат, да заметат следите, защото не му вярваха, той беше затворен и особен, неудобно мълчалив и глупаво некорумпиран. Не влизаше в никакви калъпи, Солунската митница да му дадеш, и лев няма да открадне – калпав човек. Затова като го видяха да излиза навън със заповедта в ръка, оклюмал глава, унил и загрижен за нещо си, всички знаеха, че ще изпълни задачата на командировката, няма да се обажда и да досажда, през което време всичко в службата щеше да бъде така успешно объркано и подметено, че той след това нямаше да има и желание да го разнищва. Винаги така ставаше: той просто не виждаше смисъл. 

Чуваха се често с жена му; отсъствието се отрази добре на брака, не че това имаше значение, те нямаха деца, имаха само минало, настояще и бъдеще. А който има толкова малко, което при това не е съвсем негово, винаги се пита: какъв е смисълът?

Когато най-сетне се върна вкъщи след дълги месеци, видя, че жена му е все така слаба и хубава, а старото палто беше прегърнало стола на дядо му, сякаш да го стопли и да подскаже, че има смисъл. И столът, и животът. Някой друг го беше разбрал по време на отсъствието му.