СТРАДАНИЕТО

     -  Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
     -  За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
     -  Абе, че ще си вървим, ще си вървим, ама защо да бързаме? - клати глава  Манол и не откъсва очи от календара.         
     -  Ти какво си се вторачил в разпятието? - пита болният.

   -  Мисля си за страданието. Виждам, че и ти много страдаш, и като гледам  образа на Христос, се питам, щом той, Божият Син, бе хулен, подиграван, гонен и накрая разпънат на кръста, ние не бива да си мислим, че ще ни се размине. Първо ще минем през страданията и изпитанията, преди да вкусим от божията благодат.
     -  Какво трябва да правим през страданието, Маноле?                                                 
     -  Ще мълчим. Ще мълчим и ще търпим, както е мълчал и е търпял Христос на кръста. Той ни дава пример какво трябва да правим. Когато издържим на изпитанията и страданията, когато се пречистим в тях, тогава ще дойде божията любов.         
     -  Мислиш ли, че е нужно да минем през кръста на страданието, за да познаем любовта?
     -  Да. Аз съм убеден, че страданията предхождат любовта. Зад всяко        страдание стои любовта, като тил. Страданието е път за освобождаването на сърцето от злото. Страданието е привилегия за човека. Само човекът страда, животното се мъчи.                                                                                                                            
     -  И докога трябва да страдаме?

    -  Докато дойдем до истинската радост, която произтича от любовта. Но аз да спирам с тези мои приказки и да взема вече да си тръгвам, че съвсем те изтормозих.                                                                                                                                
     -  Благодаря ти, че дойде. Думите ти ми дават кураж и сили да нося страданието си по-лесно.

     -  Радвам се да го чуя. Сега почивай. Аз пак ще дойда да си поговорим, но само при положение, че си изял всичко което ти донесох.

     С тези думи и с мълчаливото съгласие на болния, Манол излезе от стаята.  Навън денят беше слънчев и топъл, и красив, и беше много трудно на здрав човек да повярва, че в този красив свят има място и за страданието.