СТРАДАНИЕТО
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще си вървим, ще си вървим, ама защо да бързаме? - клати глава Манол и не откъсва очи от календара.
- Ти какво си се вторачил в разпятието? - пита болният.
- Мисля си за страданието. Виждам, че и ти много страдаш, и като гледам образа на Христос, се питам, щом той, Божият Син, бе хулен, подиграван, гонен и накрая разпънат на кръста, ние не бива да си мислим, че ще ни се размине. Първо ще минем през страданията и изпитанията, преди да вкусим от божията благодат.
- Какво трябва да правим през страданието, Маноле?
- Ще мълчим. Ще мълчим и ще търпим, както е мълчал и е търпял Христос на кръста. Той ни дава пример какво трябва да правим. Когато издържим на изпитанията и страданията, когато се пречистим в тях, тогава ще дойде божията любов.
- Мислиш ли, че е нужно да минем през кръста на страданието, за да познаем любовта?
- Да. Аз съм убеден, че страданията предхождат любовта. Зад всяко страдание стои любовта, като тил. Страданието е път за освобождаването на сърцето от злото. Страданието е привилегия за човека. Само човекът страда, животното се мъчи.
- И докога трябва да страдаме?
- Докато дойдем до истинската радост, която произтича от любовта. Но аз да спирам с тези мои приказки и да взема вече да си тръгвам, че съвсем те изтормозих.
- Благодаря ти, че дойде. Думите ти ми дават кураж и сили да нося страданието си по-лесно.
- Радвам се да го чуя. Сега почивай. Аз пак ще дойда да си поговорим, но само при положение, че си изял всичко което ти донесох.
С тези думи и с мълчаливото съгласие на болния, Манол излезе от стаята. Навън денят беше слънчев и топъл, и красив, и беше много трудно на здрав човек да повярва, че в този красив свят има място и за страданието.
© Иван Хаджидимитров All rights reserved.