– Страх ли те е?
Исках да извърна очи, но хипнотизиращото присъствие ме принуждаваше да го гледам и да не се откъсвам от него. Все пак бях удостоена с височайшата чест да ме посети лично. Да разговаря с мен. Да чуе отговорите ми.
Суров, проницателен поглед, прочитащ ме като книга. От начало до край, на един дъх.
Внушителна осанка, завладяващ тембър, несравнимо лице. Всичко, от което се нуждаеш точно в този, единствен по рода си миг.
– Не. Защо да ме е страх? От какво?
Жадувах още и още. В момента. Усещах, че е така, понеже твърде дълго бях отлагала утоляването на жаждата си. Преструвах се, че съдбата ми е различна, защото и аз не съм съвсем като другите. А всъщност бях същата.
– Не знам. Това са си ваши работи. Страхът е неразделна част от съществуването. Ако го нямаше, животът изобщо не би се развил на планетата. Страхът дава воля за борба, а борбата винаги е водила до приспособяване към непригодни за живот условия. От там е тръгнала еволюцията. Чувала ли си за маймуната, която се пре ...