Страх ли те е да сбъднеш мечтата си?

          Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се страхува да лети?! Но и такива неща се срещат по широкия свят. Та това свято създание, което беше самото съвършенство, продължаваше ден след ден да се любува на всяка тревичка, на всеки стрък жито, на всяко потрепване на листата на далечните дървета. Тези тъмни и гъсти гори, изградени от няколко реда дървета, разделяха полята на части. Това бяха границите. Но птичето обичаше дори тях, макар че те представляваха края на неговия простор. То знаеше, че след всеки пояс, следва ново поле, още по-обширно и по-свободно. Тази малка красота не се чудеше дали свършват някъде полята. За него важно беше това поле, което всеки ден му даваше свободата да мечтае и да обича. Колко малко му трябваше на това птиче, за да бъде щастливо. И все пак в него си дремеше и болката, че не може да докосне своята мечта, не може да усети полъха на вятъра, който така мило галеше всяка тревичка; смътно усещаше аромата на раззеленилите се пшеница и царевица, но това беше най-хубавият аромат, който някога бе докосвал съзнанието му. Птичето наблюдаваше своето поле от едно дърво на края на града. Макар и ниско, дървото разкриваше много благоприятна позиция за наблюдение и затова нашето птиче му беше безкрайно благодарно. Храна често си намираше в удобна близост до дървото и затова не се налагаше да се бори със страха си и да лети на далечни разстояния. Но това поле... как само го мъчеше и каква наслада в същия миг бе за него... И така, ден след ден, синьото птиче чакаше изгрева, за да заеме позицията си и да наблюдава чак до здрач своето най-голямо изкушение. Какво мислите ще се случи? Ще полети ли някога? Ще събере ли смелост да преодолее страха и да полети? Ще се престраши ли да живее така, както сърцето му иска? Попитайте своето синьо птиче! То най-добре знае.