Страх от любовта
1 мин за четене
Тя спеше. Телефонен звън наруши тишината в тъмната стая. Стресна се, но след секунди вече беше взела телефона в ръце и видя неговото име на екрана. Не знаеше как да се държи, не знаеше какво да каже. Щастлива или нещастна бе в този момент? На дисплея от месеци насам не се бе изписвало неговото име. Вдигна. Тогава чу гласа му - онзи груб глас, който й липсваше толкова много... И той й липсваше. Силните му ръце, лицето му, което винаги беше с брада, която я драскаше всеки път щом се целуваха.
- Ало - каза тя.
- Ей, как си бе, човек? Къде се губиш? Айде да се видим, искаш ли?
Боже, колко мисли минаха през главата й за секунди... Дали я търсеше, защото в момента нямаше какво да прави и иска просто да си запълни времето или наистина бе мислил за тях двамата и бе осъзнал, че не може без нея. Но точно в този момент това нямаше значение. Тя се съгласи да се видят и се уговориха - след 2 часа в центъра на града. След като затвори, остана дълго в леглото и мислеше... мислеше за дните, в които те бяха заедно. Как лъжеше майка си, за да може да отиде при него. Как заспиваха заедно - той по гръб, а тя сгушена в него. Как се караха и биеха на шега. Всичко това и липсваше. Но изведнъж в съзнанието и изникна нещо ужасно... той стои на съседната маса и целува друго момиче, прегръща друго момиче. После пък се появи друга картина - той танцува с друга, гали я... Сигурно и с тях е заспивал много пъти по същия начин. Сигурно и тях щеше да потърси, ако тя му бе отказала сега. И в един момент осъзна, че всичко се повтаря. Не искаше да преживее това отново. Взе телефона и понечи да му се обади, но нямаше сили. Всички тези спомени и навяваха тъга и болка, който бяха толкова силни, че я бяха изтощили напълно. Плачът стана по-силен. Искаше да го види, искаше да го докосне, искаше да го целуне и поне за миг да е до него. Но знаеше, че този миг ще и струва скъпо. Минаха 2 часа, а тя не ставаше от леглото. Изведнъж телефонен звън наруши тишината в тъмната стая. Тя погледна телефона и видя, че е той. Не вдигна...
- Ало - каза тя.
- Ей, как си бе, човек? Къде се губиш? Айде да се видим, искаш ли?
Боже, колко мисли минаха през главата й за секунди... Дали я търсеше, защото в момента нямаше какво да прави и иска просто да си запълни времето или наистина бе мислил за тях двамата и бе осъзнал, че не може без нея. Но точно в този момент това нямаше значение. Тя се съгласи да се видят и се уговориха - след 2 часа в центъра на града. След като затвори, остана дълго в леглото и мислеше... мислеше за дните, в които те бяха заедно. Как лъжеше майка си, за да може да отиде при него. Как заспиваха заедно - той по гръб, а тя сгушена в него. Как се караха и биеха на шега. Всичко това и липсваше. Но изведнъж в съзнанието и изникна нещо ужасно... той стои на съседната маса и целува друго момиче, прегръща друго момиче. После пък се появи друга картина - той танцува с друга, гали я... Сигурно и с тях е заспивал много пъти по същия начин. Сигурно и тях щеше да потърси, ако тя му бе отказала сега. И в един момент осъзна, че всичко се повтаря. Не искаше да преживее това отново. Взе телефона и понечи да му се обади, но нямаше сили. Всички тези спомени и навяваха тъга и болка, който бяха толкова силни, че я бяха изтощили напълно. Плачът стана по-силен. Искаше да го види, искаше да го докосне, искаше да го целуне и поне за миг да е до него. Но знаеше, че този миг ще и струва скъпо. Минаха 2 часа, а тя не ставаше от леглото. Изведнъж телефонен звън наруши тишината в тъмната стая. Тя погледна телефона и видя, че е той. Не вдигна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Титова Всички права запазени
