Любовта е като пламък – красива, топла, но и опасна.
Сякаш си пред нея, усещаш жарта и, но те е страх да протегнеш ръка.
Ами ако се изгориш? Ами ако тя откаже да те стопли?
Страхът отхвърля човека още преди да му е дадена възможността да обича.
Времето ни е научило, че доверието е нож с две остриета.
Спомням си един път, когато почти си позволих да се гмурна в любовта.
Тя имаше топли кафяви очи и смях, които може да заглуши света.
Две години мълчаливо наблюдавах този пламък.
Надявах се някак да привлече и мен.
Но когато дойде моментът, аз отстъпих.
Вместо да направя първата стъпка, прекарах дълги нощи,
премисляйки всяка дума, всяко движение. Любовта действие изисква, а аз затънах в бездействие. ...