Страхливец

На моменти усещам как тече човешката отрова и в мен. Което ме плаши, че дори за малко ставам част от това, което ненавиждам. Не искам да имам общо с лъжите им, лицемерието им, нещастието им, простотията им, но успявам, защото в края на краищата и аз съм човек. Не ми харесва да се чувствам така, кара ме да се чувствам смазан, дори излъган от себе си. Но за жалост няма как да нямаме общо. Да си човек е твърде странно като понятие, защото означава твърде много неща, но и нищо едновременно. Често се правя на нещо, което не съм пред хората, и не разбирам защо. Дали заради одобрението на хора, които дори не харесвам, дали заради това, че искам да се чувствам малко по-добре със себе си и нещата, които правя, не съм сигурен. Но доста често след като го направя, влизам в мисли бурни и щури, чудейки се защо станах част от идиотщината им и защо позволих да съм нещо, което презирам. След такива моменти седя сам и мисля, и мисля ли мисля – защо съм глупак? Никога не стигам до заключение. Стигам само до чувството на омраза и самосъжаление. Уж всичко, което правим, е съзнателно и осмислено, е защо тогава толкова често правя неща, за които съжалявам след време? Дори не съм бил пиян, че да може да мине пред съвестта ми. Поне като съм пиян, не помня или съм бил подтикнат от нещо, а трезвен – защо? Не знам, но и заради това харесвам да пия – най-честен съм със себе си и с хората, не се правя на нещо, което не съм. Всичко става така, както го мисля и чувствам, дори като съм пиян повечето пъти успявам да запазя това, което си е лично за мен. Защо само като се напия, се чувствам трезвен и себе си? Не знам, но честно казано и не искам да знам, така и така избягвам трезвия контакт с хора. Всеки ден правя нещо, за което да се мразя, и това е само заради контакта ми с хора. Когато съм сам, няма какво да направя така, че да изпитвам омраза към себе си. Дори като пия сам, няма какво да направя, че да стигна до тези мисли, но като съм около хора – трезвен ли, пиян ли – усещам само самосъжаление към себе си и човека, който съм пред тях. От страх ли го правя? Най-вероятно да. Не искам да бъда видян като слаб и немощен, но и да не съм видян като такъв, накрая се чувствам точно така. Страхът е доста интересна и контролираща емоция. Подсъзнателно контролира всички ни за едно ли, за друго – едни седят по цял ден сами, други са постоянно около хора, трети не изтрезняват, а четвърти ги е страх да близнат, за да не се върнат там, където са били. Май всички сме просто едни страхливци и се справяме всеки както може.