- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели сентенцията на днешния урок учителят ми.
- Ахам - мъдро кимнах аз...

- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - обади се Ръмжачът току до мен. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Хъм - изсумтях аз. - Нямаше да ми е за първи път - казах и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Както и да е - махна с лапа вълчият ми учител. - Най-силният ти коз е, когато действията ти са непредсказуеми.
- Мдаам - проточих аз...

- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът, който беше се поизлегнал на дивана до леглото ми. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Хъм - изхъмках аз. - Насън може да се научи какво ли не...
- Прав си - кимна вълкът. - Днешният урок гласи "Да се разчита на нечий здрав разум просто няма смисъл..."

- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих и се огледах, бях сам: - Хъм - замислено изсумтях. - Очевидно днес ще ми трябва допълнително медитация...
...
Зърр зърр зърр - събуди го звъненето на телефона му.
- Ало? - изсумтя Ръмжачът в слушалката.
- Здрасти - чу жизнерадостния ми глас вълкът. - Събудих ли те?
- Да - измърмори учителят ми.
- Извинявай - чу ме да казвам аз. - Ти преди малко също участва в събуждането ми... три пъти...
- Ахам - измърмори вълкът. - Надявам се, че съм бил на ниво...

Зърр зърр зърр - събуди го звъненето на телефона му.
- Ало? - измърмори в слушалката Ръмжачът.
- Здрасти - чу вълкът жизнерадостния ми глас. - Току що ми преподаде урок на събуждане... три пъти...
- Ахам - кимна Ръмжачът. - Надявам се да ти е било интересно.

Зърр зърр зърр - събуди го звъненето на телефона му.
- Ало? - измърмори в слушалката Ръмжачът, а после учудено се почеса зад ухото: - Аз от кога имам мобилен телефон?!
- Нямаш... - чува той в слушалката гласът ми.
- Знаех си, че нямам! - изсумтя вълкът.

- Ъъамм - протегна се Ръмжачът и замаяно се огледа. - Днес като че ли ще имам нужда от малко допълнителна медитация...