Странна птица е любовта
СТРАННА ПТИЦА Е ЛЮБОВТА
Странна птица е любовта! Долита отнякъде на безшумните си криле и никой не знае защо каца точно на твоето клонче, и никой не знае защо си отива. Отвърнеш очи от Нея само за миг, кажеш си „Аз само за малко...”, а когато отново погледнеш, вече я няма. Иди я гони! И колкото и да я викаш, и колкото и да я търсиш, и колкото и да ù хвърляш подирe жалките си трохички, все едно – няма да се върне.
Спуска се като гръм от небето на крилете на ястреба и безмилостно впива металните си нокти в сърцето ти. Иска ти се да изкрещиш, а от болка онемяваш. Измъчва те, а ù се радваш... Пъдиш я, а на нея не ù пука. Понякога, за цял живот…
Странна птица е любовта! Глупава и всеотдайна като сибирската ронжа. Която непрекъснато събира семената на сибирския кедър и ги трупа в своите скривалища. А после ги забравя, за да станат храна на другите горски обитатели…
Мъдра е, като врана… Която зорко спазва своите врански закони и крачейки смешно с важната си походка, методично изпълнява важните си врански задължения.
Може да е и сива и невзрачна като славейчето, но запее ли, сърцето ти запява.
Непредсказуема е, като полета на лястовичката…
Незаменима е! Защото както къртицата не означава полет, така и съжалението не значи любов.
Глуха е, като глухаря. Който става лесна плячка на ловците, защото когато пее любовните си песни, не чува нищо.
Странна птица е любовта! Като черния щъркел, който живее потайно, далеч от хорските очи. Самата Тя е едно ТАЙНСТВО...
Странна птица е любовта! Храни се от топлината на човешките длани, пие нежност от човешките очи. Свиеш ли ръцете си в юмруци, отвърнеш ли очи, умира...
Любов – гълъб бял божествен... който те издига високо, високо... В небесата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенко Пенков Всички права запазени
