От толкова много време пиша за Мишо и неговите приятели - "батенцата". Сигурно се чудите, истински ли са тези герои. Да, истински са, и сега ще ви разкажа за моята среща с тях. Една сутрин, както си пиех кафето, отворих Фейсбук-а, и какво да видя - покана за приятелство. Както всеки заблуден младеж и аз си мислех, че някоя готина мацка иска да се запознае с моята особа, но не би... Беше покана от мъж, и то не кой да е, а небеизвестният Майкъл Иванов, по-известен като Мишо. Първоначално се учудих:  защо, по дяволите, някакъв непознат пич ми иска приятелство. "Тук има нещо странно", си казах. Но все пак приех поканата. Все пак си е чест да се запознаеш с този левент. Наистина, не познавах лично Мишо, но съм чувал какви ли не истории за него. Песни се пеят за него по села и по паланки. И то не какви да е песни, а за подвизите му в най-култовите чалготеки в цяла София, а и по морето. 

Интересен е профилът на Мишо. Естествено, Майкъл Иванов има 1373 приятели (вече може и да са повече) , от които около 77.2 % от женски пол (тип "кифла-чалгарка"). Друг интересен факт е наличието на около 5573 споделени връзки от страна на Мишо с преобладаваща част на чалга клиповете на Планета и Ара Мюзик (естествено в смразяваща HD резолюция).

Както и да е, мога да ви засипя с факти за профила на Майкъл, както може само колегата Румен Пайташев от БНР, който коментираше световното по футбол през 2010 по БНТ. Ако не си спомняте кой беше този Румен - това е човекът, който ни засипваше със статистика - "на тази дата през 1954 г. бай Кольо от село Калипетрово успява да откъсне тиква с големина 117 см и тегло 24.6 кг". Уникално важна статистика, особено когато гледаш как германците пълнят кошницата на англичаните. Все пак евала на колегата Пайташев, умее да работи с Google-то.

Отново се отклоних от темата. И така, още същата вечер Фейсбук-а почна да пиука, някой (о, чудо) ми пишеше. За моя голяма изненада, това беше Мишо: "братленце, ко стаа, ае да ходимЕ да пиемЕ кафенце, бате". Тук вече подозренията ми, че има нещо нередно, се увеличиха многократно. Непознат пич ми иска приятелство във Фейса и ме кани на кафе. Работата намирисва. И бяга в лявата лента. Следващото съобщение ме поуспокои: "бате, гледам нЕк'ви яки мацки имаш в приятели ае ме запознаеш с тях и аз че те запознаем с нЕк'ви мои" (правописът е запазен). Нямах никакви планове за вечерта, пък и имаше мач, а не ми се гледаше сам, и реших да приема поканата.

Предстоеше ми важна среща с популярна личност от Фейсбук средите, затова трябваше да се изкъпя. При това със сапун. Отврат... и досега ме побиват тръпки от допира на водата до тялото ми. Сега ще мириша странно в градския транспорт, на хубаво, и ще се отличавам от 93 % от пътуващите, които смърдят на пот, кир, крави и сирене. Хора, къпете се, няма да ръждясате, от личен опит ви го казвам! Срещата ми с Мишо беше пред култовото заведение Миленката. Майкъл обясни това с факта, че "оттам минават най-много к*чки", с което аз безропотно се съгласих. Часът и мястото на срещата бяха известни, но не и присъстващите. Оказа се, че Мишо беше решил да доведе и аверите си: Боро Танцьоро, Коце Астиката, Тошо Пиката и Югио, които аз обобщаващо наричам "батенцата".

Срещата започна малко скучно. Не можех да се включа в разговора на Майкъл и аверите му. Кой коя мацка свалил, кой в коя чалготека се напил, кой каква нова дреха си купил. Все интересни работи. И все истински случки. Как става тази работа - и петимата разказват за една и съща вечер, и всеки лъже различно. Явно не ми достига IQ, за да хвана връзката. Добре, че темата се промени на автомобили и в частност бегачки тип Голф 2-ка/3-ка и там малко се посмях - наум разбира се, от куртоазия не исках да обидя "събеседниците си". Като един истински лицемер след това щях да им се изсмея зад гърба и да си кажа наум колко съм по-велик от тях. Дойде време да плащаме сметката. Аз, като някой големец, реших да оставя бакшиш в размер на цели 70 ст. Уж всеки плати, а накрая се оказа, че парите са точно, ама наистина точно, ама до последната стотинка. Естествено всеки един от "батенцата" твърдеше, че е оставил поне левче бакшиш. Пак изгубих връзката... Явно така се става богат в България, дами и господа, да не сте посмели да оставяте бакшиш на бедната сервитьорка, говореща мьеко! Накрая на вечерта Мишо "любезно" ме помоли да му дам номерата на най-яките мацки, които познавам. Предложение, на което няма как да НЕ откажеш. "Бате, чао тогава, бате" изтърси Мишо и повече не го видях, а след това ме изтри и от приятелите си (пу, да му се не види). Кратка, странна, малко скучна, но много полезна среща.

Но след тази вечер започнах да се замислям за някои неща. Докато седях и си пиех бирата заедно с батенцата, които междувременно обсъждаха краката на сервитьорката, си казах "къде, по дяволите, попаднах?!". Сигурно и вие сте си задавали този въпрос, така че трябва да знаете за какво говоря. Напоследък все по-често се питам това. Какво правя тук, сред тези хора? Какво ме интересува кой коя е свалил, къде се е напил и т.н. И това от всеки втори. Нима около това се върти света - ядене, пиене, пушене, шмъркане и секс?! Все си мисля, че сме нещо повече от животните. Понякога направо ме е срам когато се срещам с разни хора, как да им кажа, че за последния месец новото при мен е, че съм си купил нова книга?! Та нали реакцията на всички е: "ти да не си луд", "добре ли си". Е, някои от куртоазия отговарят "нямам време за книги". Все по-често си мисля, че не хората, с които се срещам са странни. Не може всички да са странни. Явно аз съм различният. Явно аз не съм на мястото си. Явно аз съм попаднал на грешната планета. Само се надявам някой ден да успея да се върна на родната си такава.