Виктория дори не подозираше, че от тази вечер нататък нито нейният, нито неговият живот ще бъдат същите. Тя се ядосваше от неговите глупости и не спираше да го обижда, ала не осъзнаваше как се влюбва в него... В тях пламваше огън, който щеше да гори много дълго…

Време беше да се прибира и докато беше в таксито, не спря да мисли за него! През целия път на връщане беше 200 пъти по-нервна, отколкото беше, когато отиваше. Тъкмо се прибра, затвори се в детската стая и телефонът ù звънна... беше непознат номер, и да, беше той!

-         Ало, как се прибра?

-         Кой е на телефона?

-         Тъпото копеле,  хаха...

-         Какво искаш?

-         Нищо, исках да видя дали си се прибрала жива, ха...

-         Офф, не ми се занимава с глупости!

Тя му затвори, макар че си умираше от радост, защото той ù се обади... явно бе взел номера от приятелката ù. Когато си легна, цяла нощ не спря да се върти и не можа да спи, защото той не ù излизаше от главата... толкова много я бе дразнил, а тя не спираше да мисли за него!

Няколко дни поред не спря да пита приятелката си за него, не спря да се интересува. Той също питаше Теодор за нея и искаше да я види. Най-накрая им уговориха среща. Видяха се, без да се обиждат, и за пръв път водеха нормален разговор. Беше 13 декември и навън вече имаше сняг. Целунаха се за пръв път и тя усети вкуса му на портокалов сок, който преди малко беше пил... нямаше по-сладка целувка от тази и за двамата! Прибра се вкъщи толкова щастлива и в главата ù не съществуваше друга мисъл, освен за него. Влюбваше се в него, макар да я беше страх да не бъде наранена, макар да не можеше да се довери толкова лесно. Вечерта влезе във фейсбук и го добави в приятелите си. Точно когато си пишеха, телефонът ù звънна, беше Никол:

-         Здрасти, Кристиян каза ли ти новината?

-         Не, каква новина?

-         По-добре говори за това с него...

-         Не, моля те, кажи ми, за какво става въпрос!

-         Амии... те ще заминават на 18 за Германия... и ще се върнат след половин година или 3 месеца.

-         Каквооо? Но защо Кристиян не ми е казал?

-         Той каза, че тази вечер ще ти каже...

-         Ами добре, сега си пиша с него, ще поговорим за това.

-         Ок, чао за сега.

 Виктория страшно се ядоса и едва се сдържаше да не избухне в сълзи, макар че го познаваше от толкова малко време и нямаше за какво да страда. Тя го попита и той каза, че търсел подходящ момент, за да ù каже. Кристиян искаше тя да го чака и да бъдат заедно, но Вики не се съгласяваше, защото все пак го бе виждала само 2 пъти и нямаше никакъв смисъл за нея. Той ù каза, че все пак, ако наистина го иска, това няма да им попречи да бъдат заедно. И тя му обеща, че ще го чака, макар да взе това обещание на шега... защото бе наистина безсмислено да чака човек, когото едва познава. А и на другия ден, като се видяха след училище, се показа и другата им пречка... не можеха да се разбират изобщо. Когато той ù се обади, че е пред тях, за да слиза, Вики се забави 10 минути, а той мразеше да чака! Вдигнаха си скандал, скараха се, тя започна да му говори ужасни неща, беше страшно ядосана и не знаеше какво говори. Каза му, че дори няма търпение той да замине и не иска дори да го вижда... Той я остави и от тогава не подържаха никакъв контакт. На 17-ти, последния ден преди заминаването му, тя излезе с Никол и Теодор, надяваше се  той да е с тях, за да му се извини, но уви, не беше... А нямаше смелост да му се обади и извини, явно инатът ù беше по-силен. Кристиян замина, а тя дори не го видя... ядосваше се на себе си, че бе постъпила така, на него, че си замина, без дори да се обади...

Първите три дни постоянно се ядосваше и съжалваше за всичко, тайничко се надяваше като си дойде да не я е забравил и да се срещнат, но това беше почти невъзможно. Ала и нямаше защо да чака, защото когато се събуди на 3-тия ден, имаше смс от него! В който пишеше: как си, какво правиш?

 Тя веднага му отговори, писаха си доста и двамата се съгласиха, когато той се върне, да имат връзка. Разбраха се да подържат връзка чрез интернет и когато може, да се чуват по телефона. Връзката, която поддържаха обаче, беше малко трудна, защото постоянно се караха и дразнеха дори за най-малкото нещо. За него имаше какви ли не слухове, че само използва жените и точно това я караше още повече да не му вярва и да се съмнява в него. С всеки изминал ден мислеше, че това, да го чака, е безнадеждно, но също така с всеки изминал ден се влюбваше все повече и повече!