Николай – така се казваше мъжът, който караше сърцето на Мая да бие по-бързо. Той беше това, което тя търсеше – и като външност, и като характер, и като разсъждения. Само за едно нещо трябваше да си затвори очите – беше по-малък; не много, но все пак... Но тя каза майната му и на това. И се впусна в едно невероятно изживяване за нея. До този момент.

Всичко стана като в сън: запознаха се във фитнеса, където тя ходеше. Не, той не беше някой маниак с мускули. Всъщност беше синът на инструктора. Той ги запозна. И те се харесаха. Влюбиха се. Толкова неочаквано и за двамата. Той ù говореше най-милите думи, които една жена искаше и можеше да чуе:

-                     Зная, че е бързо и внезапно. Но с теб се чувствам добре. Дори не съм предполагал, че ще срещна момиче като теб. Тази сутрин беше съвсем обикновена...

И Мая беше щастлива; очите му казваха същото; ръцете му - и те – докосваха я толкова нежно... Но вечерта свърши. Изпрати я. „Ще ми липсваш” – прошепна Ники. „И ти на мен” – отговори, гушкайки се в него Мая. Никой тази нощ не спа. Мислите бяха изгарящи; чувствата още повече... Всеки ден бяха заедно; всяка свободна минута. Той я запозна с приятелите си; тя него с нейните. Още на втория ден от познанството им се представяха „Моята приятелка” и „Приятелят ми”. И бяха щастливи.

         Една седмица по-късно, като с нож отрязано, така внезапно, както се появи, чувството от негова страна... изчезна. От изгарящия любовник и огнен влюбен „глупак”, той се превърна в най-леденият човек на света. Погледът му потъмня; посърна; не говореше; не се обаждаше... Нищо, просто нищо. Мая не знаеше какво да прави. Обаждаше се, но не искаше да досажда. Но го обичаше. И не искаше да мисли за раздяла. Видяха се. „Не зная какво става; всичко ми е като в странен сън; все едно не контролирам нищо; сякаш някой друг движи ръцете и краката ми; главата ми е празна...” – опитваше да обясни нещо Ники. Но дори не знаеше какво говори...

         На следващия ден Мая се обади на приятелка. В отчаянието си поиска да я заведе на гледачката, при която беше ходила. Не знаеше на какво да вярва и затова вярваше на всичко. Влязоха при жената с картите. Беше ù странно. Без да се усети, раздели тестето и наблюдаваше как гадателката редеше, редеше... И заговори... Мая слушаше внимателно и не можеше да проумее – каза ù за Ники, за колата му, за семейството му, за нея... неща, които не можеше да налучка и нямаше как да знае... И след всичко чуто, последните думи ù смразиха кръвта:

-                     Има магия – на него. За смърт. И на тази, която ще е с него. Катастрофа. Не се качвай в колата...

Мая плачеше. Вече нищо не чуваше, а само говореше: „Аз да не се качвам? Ами той? Той ще се качва? Ако той умре, аз за какво да живея?” И тогава си спомни всички странни неща като спуканата гума или малоумникът, който мина на червено и щеше да ги отнесе, но само леко завъртя колата... И внезапно спря да плаче. Беше бледа... И безмълвна... Заприлича на зомби. Но реши, че всичко е лъжа и ще се справи, заедно ще се справят. Беше силна и вярваше, че всичко е в техни ръце...

         Мина известно време, но нещата не ставаха по-добре. Напротив. Брат му взел един ден колата, защото му трябвала и катастрофирал. Не пострадал. Ами ако беше Николай? Вече не бяха заедно. Но се чуваха. И се виждаха от време на време. Той не беше по-добре, нито тя. Сподели му, че разбрала за някой, който разваля магии и иска да опита. „Може наистина да има някакви тъмни сили?!” – съмняваше се в своите мисли Мая. Сам дето развалящия бил... ходжа. Но как? Тя беше християнка?...

         Но реши, че нищо не губи и отиде. Човекът почти не говореше български, но някак се разбраха... „Развали и моята, и неговата!” Разбра, че няма да са заедно дори и след това. Но въпреки това, тя настоя. Важното беше да са щастливи. Дори и поотделно. Ходжата направи необходимото и тя се прибра и легна. През нощта се събуди от силно главоболие – все едно стягаха главата ù в менгеме. А може и по-силно... Струваше ù се, че ще умре. Сълзи се стичаха от очите ù – от болка. Не можеше да контролира... И изведнъж всичко отмина и заспа. Спа толкова леко и спокойно...

На следващия ден Мая намери изгубеното Слънце. Усмихваше се. Цветът на лицето ù се върна. Беше Мая преди да срещне Николай. Даже са чувстваше по- добре, по-свободна, по-лека, по-чиста. След два дена Ники ù се обади:

- Ходила ли си някъде? Разваляла ли си нещо? - Стори ù се странно, че я пита това.

- Да – отговори му. - Защо питаш? И той ù разказа същото преживяване като нейното от предишната нощ... Беше страшно; но и се успокоиха – може би сърцата им вече бяха отворени и нямаше опасност от катастрофи. Не се чуха и видяха повече. Само веднъж, след около  година, Ники се обади да ù каже, че се сгодил. Срещнал я четири месеца след случилото се. А Мая беше срещнала Иван по същото време. Тя също беше сгодена.

- Щастлив семеен живот!  – пожела му тя.

- Благодаря! И на теб! -  Това беше последното, което си казаха.

         Двамата направиха сватбите си в един и същи ден. Без дори да подозират за това.