Спирам на бензиностанцията в 11 вечерта. Излизам от колата и се оглеждам - няма кой да ме обслужи. Зад стъклената витрина се вижда женска фигура, която гледа към мен. Наблюдава, дали няма да запаля и да си тръгна, без да платя горивото.
Зареждам и се запътвам към касата. Виждам надпис "нощна каса 22:00-06:00" и решавам, че трябва да застана там. Жената е изчезнала някъде, но след минута се появява на малкото прозорче и ме гледа без да поздрави. След 3 секунди мълчание, питам "Може ли с карта?". Тя ми казва да ѝ я дам и след известно колебание аз се просягам.
Точно преди бензанджийката да поеме картата, казва, че е по-добре да влезна вътре. Пуска механизма на автоматичните врати, те се отварят пред мен и аз влизам. След две крачки виждам как тя се стяга и ококорва очи в. Насочва поглед надолу по тялото ми и аз се чудя дали имам кръв по блузата, или ципът ми е откопчан.
След малко тя отива зад касата и вдървено чатка по клавиатурата. Цената излиза на екрана, аз подавам картата към терминала и плащам. Движението ми кара бензанджийката да се дръпне плахо назад. Все така ме оглежда - ту в очите, ту някъде около чатала. Поглеждам надолу - всичко е наред.
Поздравявам с лека нощ, тя не отвръща нищо и само ме проследява с поглед, както настръхнала котка следи пеперуда около крушката.
Излизам от сградата, отивам до колата и отварям вратата. Навеждам се да влезна на шофьорското място и нещо ме сръчква в бедрото.
Отмятам балтона си и виждам 50-сантиметровото мачете висящо на бедрото ми от дясната страна и калъфа с 25-сантиметровите ножове за хрърляне отляво. Бях забравил да ги сваля след хелоуинското парти.
© Валентин Стайков Всички права запазени