- Айде, дай пак – засмя се Дарин Златев, когато с вокалистката нещо не се разбраха. Тя, Любомира, все нещо се разсейваше от нейните си мисли. Вчера ù се беше случило велико събитие, за нея най-голямата мечта.
На един висок планински връх (на покрива на блока ù в Люлин), сред разсичащия небето кървав залез (въпреки че валеше), погледнала тя в лицето на голямата си любов от ученическите години, господин Д. Й. (и се загледала в обраслата му брада), ама усетила повик на душата си и счела, че това е любов. Та очите му как блестели, ама как светели в нощта и на залеза как отвръщали с песен (а, той, човекът, със слънчеви очила, през нощта, когато вали като из ведро), та Любомира такава любов не е изпитвала никога и никога през живота си не е грачела любовните си слова в лицето му... и приела предложението му за свещен брак.
Докоснали се ръцете им, сплели се пръстите им и ехе-ехе, тоз пръстен леко пречел, ама се стиснали здраво... и пръстенът се впил в на господин И-кратко пръста и настанало м ...