Студ
Все пак ще изплюскам един таратор. Мазничък, с много чесън. Напук на лошото време и мъж ми, дето се прибира вкъщи със спален чувал. Студено му било. Божеее, сега разбирам защо чушките на балкона не червенеят...
Дразни ме тоя дъжд. По никое време. Октомври. И съобщенията от Топлофикация, че поради ниските температури, ще тъпчем топлина от...другиден. Едва издържахме туй ледено лято, сакън да не изпукаме без вълнени гащи. По никое време.
Лапам с черпака, котките мрънкат. И тия се объркали днес. Явно от студа. До последно се чудих дали да не накълцам една слънчева наденица в тая лятна супа, ама...
Гледам филм. Испански. Там, в Испания, няма студ. Не знаят що е "юрган".
Тоя, моят, се увил до ушите, похърква в чувала, под юргана. И притреперва. "Миличка, идваш ли?"
Е, идвам. Все пак. Влизам отдолу, намествам се. Къде кълка, къде ключица... И зяпам с половин око. Да видя как се вирее сред фикуси и мазна шунка.
Минава час. Шуши грухти, а съседката от съседния вход, ама на същия етаж, пък и до нас, блъска по панела и крещи да го убивам тоя тюлен! Мълча, мисля и спирам най-интересната част от филма. Аман от реклами! Ама тя, тая коза, нас имала предвид... Аааааа, тюлен?! Моят ли бе?! Ей сега!
Закопчавам ципа на чувалчето, внимателно, да не оскубя някой мустак; слагам една възглавница на муцунката; намествам я, ама хубаво да му пасне на барелефа, и крещя: "Тюлен ли, а? Тюлен ли искаш, кокошко?"
Тишина.
"Аааа, можело значи..."
...
Първо дойде линейката. После ония, с фуражките, и синята лампа. Оказа се, че линейката изобщо не ни трябва...
© Елена Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не публикувам, защото не бълвам по инерция. И музата ми мързелува. Особено около Коледа.
-
Свежарско!
***** -
Хахаха, тюлен!!!))) Да ти кажа аз в момента съм в Испания и съм с юрганче, стига лъга хората, че немаме зима, 12 градуса е все пак, хахаха) Подкрепям сър Димитри в желанието му да прочете нещо по-дълго. Но пък речника ти е толкова наситен, че ако е много дълго може и да има обратен ефект. Чета си малко по малко, гледам че не публикуваш вече и не искам да ми свършат Поздрави, Ели! Много си ми усмивчо
-
...отново си неповторима... ама, давай ги по-дълги де... МОЛЯ! Честно... ще ми е интересно да прочета един написан от теб хумористичен разказ... /и да е по-дълъг и стига да имаш време!
/ Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
