Студ
Все пак ще изплюскам един таратор. Мазничък, с много чесън. Напук на лошото време и мъж ми, дето се прибира вкъщи със спален чувал. Студено му било. Божеее, сега разбирам защо чушките на балкона не червенеят...
Дразни ме тоя дъжд. По никое време. Октомври. И съобщенията от Топлофикация, че поради ниските температури, ще тъпчем топлина от...другиден. Едва издържахме туй ледено лято, сакън да не изпукаме без вълнени гащи. По никое време.
Лапам с черпака, котките мрънкат. И тия се объркали днес. Явно от студа. До последно се чудих дали да не накълцам една слънчева наденица в тая лятна супа, ама...
Гледам филм. Испански. Там, в Испания, няма студ. Не знаят що е "юрган".
Тоя, моят, се увил до ушите, похърква в чувала, под юргана. И притреперва. "Миличка, идваш ли?"
Е, идвам. Все пак. Влизам отдолу, намествам се. Къде кълка, къде ключица... И зяпам с половин око. Да видя как се вирее сред фикуси и мазна шунка.
Минава час. Шуши грухти, а съседката от съседния вход, ама на същия етаж, пък и до нас, блъска по панела и крещи да го убивам тоя тюлен! Мълча, мисля и спирам най-интересната част от филма. Аман от реклами! Ама тя, тая коза, нас имала предвид... Аааааа, тюлен?! Моят ли бе?! Ей сега!
Закопчавам ципа на чувалчето, внимателно, да не оскубя някой мустак; слагам една възглавница на муцунката; намествам я, ама хубаво да му пасне на барелефа, и крещя: "Тюлен ли, а? Тюлен ли искаш, кокошко?"
Тишина.
"Аааа, можело значи..."
...
Първо дойде линейката. После ония, с фуражките, и синята лампа. Оказа се, че линейката изобщо не ни трябва...
© Елена Даскалова All rights reserved.
/ Поздрави. 