30.10.2013 г., 20:49

Студентския въпрос

714 0 4
2 мин за четене

По студентския въпрос



- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми е туй, а къде ми е онуй” и затуй го титулувахме Академик. Иначе се изказва авторитетно и е компетентен по всичко.
- Трай сега да си взема кафето и солука, че до сега за студентските протести съм гледал и слушал – прекъснах тирадата му аз и бръкнах в кутията му за цигарка.
- Е-й-й и тях ги вкараха в политиката е-й-й – завъртя авторитетно глава Академика. – Не пощадиха децата тия пишман-демократи и лумпени разни – и за по-авторитетно удари по масата. После се изправи, сложи ръцете на „Ф” и надебели глас: - Хайде холан, и ний студенти сме били, ама си гледахме дебелите книги и ученето, спортувахме, във вегетариански дружества членувахме и хора станахме, а тия днешните – дай им трева да пушат и протести да вдигат, хаймани с хаймани такива, а-а-а!
До туй време аз си бях допушил цигарата и преполовил кафенцето и можех да прекъсна монолога му:
- Значи по твоите студентски години можеше да се протестира, но нямаше за какво, тъй ли?
- Може и да е можело, но ний над книгите залягахме, хора да станем, а не като сега, вместо на лекции, ще ми ходят по митинги, аудитории ще ми окупират, живота ще ни променят, де пусто дърво, де – пак тропна по масата Академика.
- Ми той, нашият живот минал, драги, а техният предстои. Мене ако питаш, на избори нас, пенсиите за половин глас трябва да ни броят, а всеки от тях за два – изблещих му се аз и пак посегнах към кутията му, ама той ме превари, дръпна си я в джоба и размаха юмрук срещу ми:
- На, тогава ще я вапсаме, от зелено семе беритба ще чакаме!
- И ще я има – репликирах го аз. - А от изкуфяло – никога!
Ама Академикът едва ли чу последното, защото затръшвайки вратата на къси прибежки се изнесе оттатък улицата в пенсионерския клуб, където авторитетът му беше безспорен.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех Лордли, да би младо знаяло и старо могло, света щял да цъфти като райска градина! Да ама не! Ти си по- младичък от мене та не помниш , ама на 8 декември 1964 година студентите / тогава се празнуваше за втори път възстановения студентски празни/като подхванали едно от ремаркетата за декори , със все декорите от дворчето на Народния театър, там дето спираше тогава тролей тройка, че като го по повлекли момчетата та чак до езерото Ариана и цоп в езеропо. Със нсе декорите и цялото сценично настроение.Тогава в езерото имаше вода и лодки. И какво? Пак пораснахме и поумняхме и цял живот изживяхме. Та даже вече и акъл на младите даваме. Лошото е, че тези днешните млади не казват или не знаят какво искат./Не че момчетата преди петдесет години са знаели защо го правят /Да го кажат, в три изречения ,даже само в едно ама да разберем и ние защо е целия този шум. Само "Оставка!" не стига. Ако кажат защо и те мъкнат ремаркето с декорите, може и да ги подкрепим,Защото и ние сме недоволни от много неща. А сега, само дето в София вече пет месеца и половина,вечер в пиковия час настъпва такъв невъобразим хаос с тези блокирани централни улици, че бременните да си правят сметката, кога да викат линейката, за да тръгват да раждат, а младите ако бързат към любимото момиче на среща, за да и дадат пръстена, може и да се разминат. Май коментара ми стана доста дългичък, но Лордли, на софиянци им идват малко в повече. Без точни и ясно изразени искания,да се блокира просто така прилича на анархия и безотговорност.Поздрави за решението да пишеш на толкова актуална тема!
  • Благодаря за отзива, Лидия!
  • Така е - разни хора, разни идеали. Много си актуален.
  • Хубав ден, Ани!

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...