Студентския въпрос
По студентския въпрос
- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми е туй, а къде ми е онуй” и затуй го титулувахме Академик. Иначе се изказва авторитетно и е компетентен по всичко.
- Трай сега да си взема кафето и солука, че до сега за студентските протести съм гледал и слушал – прекъснах тирадата му аз и бръкнах в кутията му за цигарка.
- Е-й-й и тях ги вкараха в политиката е-й-й – завъртя авторитетно глава Академика. – Не пощадиха децата тия пишман-демократи и лумпени разни – и за по-авторитетно удари по масата. После се изправи, сложи ръцете на „Ф” и надебели глас: - Хайде холан, и ний студенти сме били, ама си гледахме дебелите книги и ученето, спортувахме, във вегетариански дружества членувахме и хора станахме, а тия днешните – дай им трева да пушат и протести да вдигат, хаймани с хаймани такива, а-а-а!
До туй време аз си бях допушил цигарата и преполовил кафенцето и можех да прекъсна монолога му:
- Значи по твоите студентски години можеше да се протестира, но нямаше за какво, тъй ли?
- Може и да е можело, но ний над книгите залягахме, хора да станем, а не като сега, вместо на лекции, ще ми ходят по митинги, аудитории ще ми окупират, живота ще ни променят, де пусто дърво, де – пак тропна по масата Академика.
- Ми той, нашият живот минал, драги, а техният предстои. Мене ако питаш, на избори нас, пенсиите за половин глас трябва да ни броят, а всеки от тях за два – изблещих му се аз и пак посегнах към кутията му, ама той ме превари, дръпна си я в джоба и размаха юмрук срещу ми:
- На, тогава ще я вапсаме, от зелено семе беритба ще чакаме!
- И ще я има – репликирах го аз. - А от изкуфяло – никога!
Ама Академикът едва ли чу последното, защото затръшвайки вратата на къси прибежки се изнесе оттатък улицата в пенсионерския клуб, където авторитетът му беше безспорен.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех Лордли, да би младо знаяло и старо могло, света щял да цъфти като райска градина! Да ама не! Ти си по- младичък от мене та не помниш , ама на 8 декември 1964 година студентите / тогава се празнуваше за втори път възстановения студентски празни/като подхванали едно от ремаркетата за декори , със все декорите от дворчето на Народния театър, там дето спираше тогава тролей тройка, че като го по повлекли момчетата та чак до езерото Ариана и цоп в езеропо. Със нсе декорите и цялото сценично настроение.Тогава в езерото имаше вода и лодки. И какво? Пак пораснахме и поумняхме и цял живот изживяхме. Та даже вече и акъл на младите даваме. Лошото е, че тези днешните млади не казват или не знаят какво искат./Не че момчетата преди петдесет години са знаели защо го правят /Да го кажат, в три изречения ,даже само в едно ама да разберем и ние защо е целия този шум. Само "Оставка!" не стига. Ако кажат защо и те мъкнат ремаркето с декорите, може и да ги подкрепим,Защото и ние сме недоволни от много неща. А сега, само дето в София вече пет месеца и половина,вечер в пиковия час настъпва такъв невъобразим хаос с тези блокирани централни улици, че бременните да си правят сметката, кога да викат линейката, за да тръгват да раждат, а младите ако бързат към любимото момиче на среща, за да и дадат пръстена, може и да се разминат. Май коментара ми стана доста дългичък, но Лордли, на софиянци им идват малко в повече. Без точни и ясно изразени искания,да се блокира просто така прилича на анархия и безотговорност.Поздрави за решението да пишеш на толкова актуална тема!
-
Благодаря за отзива, Лидия!
-
Така е - разни хора, разни идеали. Много си актуален.
-
Хубав ден, Ани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
