Суетата на една жена
- Скъпа, моля те!
- Не!
- Моля те, прасковке, прости ми.
- Казах не! Това е непростимо!
- Недей, миличко, виж какви цветя ти купих само, но ти си много по-хубава от тях.
- Как не те е срам? - Тя сви устни и го изгледа презрително. - Как можеш да ме молиш за прошка?! Как е възможно това?! Ти знаеш колко беше важно за мен и въпреки всичко ми отказа!
- Мила, моля те, не знаех. Наистина! Прости ми! Кажи ми как да изкупя вината си?
- Не можеш! Вече е късно! Не искам да те виждам никога повече!
Тя се врътна и поличката й удари кракът му като плесница. Завъртя близалката в устата си, извади я и я загледа. След секунда я лапна отново.
- Моля те, пиленце! - Очите му се бяха навлажнили, а веждите му извити нагоре в опит лицето му да добие колкото е възможно по разкаял се вид. - Моля те, ягодке, наистина съжалявам.
Тя се врътна и му обърна гръб.
- Знаеш колко беше важно това за мен и, въпреки всичко, ми отказа! Не мога да ти простя!
- Но, мила! Още не е късно.
- Не е късно ли?! – Тя се завъртя към него. - Не вярвам на ушите си! Как е възможно? Много добре знаеш и поне пет пъти ти казах, че този лак отива на ботушките ми, и въпреки всичко ти не ми го купи! Не, мили, вече е късно, продадоха го. Това не мога да ти го простя, сбогом.
- Мила, чакай! - Тя се спря на няколко крачки от него. - Главицата ти не разбира. Аз мислех, че ...
Тя го погледна невярващо. Как можеше да го каже! Та тя беше като моделите по списанията, а той й отказа най-важното нещо в живота й.
~~*~~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Лулф Всички права запазени
