- Пушката!... Тенчо иска пушка – викаше непознат зад портата.

Мама и баба застинаха.

Децата замряхме.

- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.

- На мен... не ми трябва - запахна човека.

- Тогава се махай, да не взема кросното!..

Ако не бе отстъпил към прага, баба го хващаше за гушата…

- Затвори вратата от външната страна - и изсъска:

- Снахо, давай пушките в сламата!...

Дядо е кмет на селото.

От години вратата на общината не се заключваше .

Беше пренесъл всички пушки у дома.

Пирамидата стоеше под навеса, до лятната кухня…

Сватбарят тръгна и ние хукнахме след него.

Когато стигна, той забави ход, пооправи се и се вряза сред хората.

Музикантите стърчаха върху каруца, глътнали езици.

Застанали в кръг, сватбарите си шушукаха!

В средата, баща ми беше хванал с една ръка за гушата някакъв човек…

С другата се опитваше да го заклещи между чаталите на два кола.

Ошашавен, разпнатият не гъкваше…

Хиляда сватбари стояха и никой не смееше да се намеси...

Обезумели, хукнахме обратно към къщи…

- Мамо, бабо!... Отворете!...

- Вървете да играете! - скастри ни баба.

- Бабо, отвори, страх ни е... Ще го убие...

- Кой кого ще убие - попита мама и отвори вратата.

- Татко иска да убие човек от друго село...

Курдисал го между два чатала и чака пушката...

Къде са пушките!...

- Хвърлихме ги в реката...

Я тичайте в общината и кажете на дядо си да дойде, че ми трябва...

В този момент дядо затропа по вратата.

- Що сте залостили посред пладне!...

Бабата отвори и го подпря:

- Ако не махнеш тия пушкала от тука, ще ги търсиш в реката...

- Какво е станало?

- Нищо, върви на сватбата да видиш! - и го изтика през вратата.

Откъм горния път изтрополя каруца, спря пред дядо.

- Тенчо каза жена му да дойде на сватбата! - каза единият.

Тримата се спогледаха.

- Не съм за сватба… работа имам…

- Тенчо каза без тебе да не се връщаме - рече другият.

- Ай, да му се не види и намерата? – смутолеви дядо.

- Снахо, обличай се! - отсече баба.

- Ама, децата...

- Тръгваме всички… и децата - изкомандва бабата.

След малко, пременени и накичени, препускахме към сватбата!

Каруцата разцепи тълпата - конете заковаха на място.

Нямаше и помен от скандал.

Младоженците посрещнаха кметското семейство.

Дядо извади две каймета и ги закичи!

Прибра портфейла, извади барабанилия пищов и разпра въздуха.

Музиката засвири...

Настаниха ги до кумовете!

Двамата сватбари поведоха мама към компанията на татко.

Пристъпвахме след нея със свити сърца.

Седна мълчаливо до него, без да се погледнат.

Татко дигна ръка – музиката спря.

-Пей!

Мама гледаше пред себе си, отпуснала ръце на скута.

-Пей, ти казах!

-Не мога, имам буца в гърлото...

-Ще пееш ли? - и опря върха на камата в гърлото й.

-Какво да пея? - прошепна мама.

-“Злато моме.”

Мама преглътна и пое дъх...

Освен, че беше много хубава, тя имаше приказен глас!

Заради песните й, навремето татко прогонил богат кандидат-жених!

Същата вечер я откраднал и тя пристанала.

Кларнетът цепеше въздуха…

Мама пееше за Злата - златната ябълка…

Сълзи мокреха страните й...