Светулка тръгна в нощ злокобна през гъсти букови гори,
като блещукаща звездица светлик при нужда да дари.
Насреща й лисицата лукава:
– Как светло? Дума да не става!
И хоп, опита хитрата лисица да стъпче малката душица.
Потегли пак в нощта потайна да носи светлинка омайна.
От клоните избуха бухал, но щом светулката съзря
в тоз миг й завидя и светлината й презря.
Разпери мантийка добре скроена, нали да свети е родена.
Закрачи плахо. Не, не бе сломена!
В шубрака някъде изпърха сврака, кресливо, дрезгаво заграка.
Посочи кръглата луна и на светулчицата се присмя. ...