Ромашка (Златка Чардакова)
150 1336
1.10.2022 г., 7:32 ч.

Светулка (басня) 

  Проза » Други
344 3 6

Светулка тръгна в нощ злокобна през гъсти букови гори,

като блещукаща звездица светлик при нужда да дари.

Насреща й лисицата лукава:

– Как светло? Дума да не става!

И хоп, опита хитрата лисица да стъпче малката душица.

Потегли пак в нощта потайна да носи светлинка омайна.

От клоните избуха бухал, но щом светулката съзря

в тоз миг й завидя и светлината й презря.

Разпери мантийка добре скроена, нали да свети е родена.

Закрачи плахо. Не, не бе сломена!

В шубрака някъде изпърха сврака, кресливо, дрезгаво заграка.

Посочи кръглата луна и на светулчицата се присмя.

Тогава малката мушица тъжовно сведе своята главица

и жълтото фенерче угаси:

– Ще дойдат нявга дни добри!

Родените да светят в мрака, сега не струват пукната жълтица,

там дето господар е суетата, а пък невежеството е царица.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??